Семейство на Кире, живеело с майката на булката.Тъщата много мразела зет си, а още повече и котаракът му и непрекъснато ги тормозела.Но веднаж младата булка заминала командировка и мъжът прибирайки се към къщи предчуствал най-лошото!Когато влязъл - какво да види: - масата отрупана с мезета и прясно изпържени кюфтенца, бутилка ракия, друга с шампанско..., а тъщата - усмихната му носи чехлите.Седнали на масата и тя вдигнала тост:
- Да си жив и здрав зетко!Повече няма да те тормозя!От днес нататък с теб ще бъдем приятели!Наздраве и си вземи кюфтенце, докато са топлички!
Гледа Кире и не вярва на нищо!Пийва, взима си кюфте, чувството му за самосъхранение обаче надделява и тойго хвърля на котарака.Котарака захапва кюфтето, облещва очи и пада мъртъв на земята!
- Ах, тиии....!- изревава Кире и хваща тъща си за гушата и стиска, стиска.., докато оная престане да мърда.Тогава котарака скача от пода с вик:
- О, иееее!Знаех си, че ще се хванеш!
- Вчера се върна от фирменото парти пияна, свалих ти ботушките, казах ти сто комплимента, търпеливо изслушах кой какво е направил, колко тъпа е Нели Стефанова, три пъти изтанцувах с теб твоята любима песен от "Мръсни танци", два пъти те изчуках, по твой каприз отворих шампанско, някак си успях да те сложа да спиш, галих ти косите.
Сега аз се връщам от фирмено парти и какво?... Дълги разбори, защо толкова късно и защо яката ми мирише на парфюм, после точилка по главата и "Върви на майната си, пиян добитък", и "С теб не разговарям"...
Това ли е равноправието?!...
Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка. - Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание. Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас: – Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече! Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища. Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза: – Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те! Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж: - Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението. После се обърна към момченцето: – Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо! Дядото я погледна и широко се усмихна: - Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!
Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита:
- Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли?
- И още как! - отговорил поручикът.
- А тази, другата?
- Дори превъзходно!
- А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа?
- Без съмнение, корнет!
- Но поручик - объркано пита корнетът - как знаете това?
- Виждате ли, Оболенски - поучително го напътства поручик Ржевски - щом има уста, значи духа!
Сподели