“Дяволски” закон":
Чл.1.(1)Фен на Man United, който пропусне мач на отбора, се наказва с лишаване от Internet за срок от 1 месец, считано от датата на нарушението.
(2) Ползването на Internet се предполага до доказване на противното. В такъв случай се отнема телефона, при липса и на телефон - фланелката, а при липса на фланелка...е няма такъв фен!!!!!
(3) При повторно нарушение се спира шоколада /на фенките / и алкохола /на феновете/, докато Бербатов вкара гол... от дузпа!!!
(4) За пропускане на мач от Шапионската лига, поради особената тежест на нарушението, наказанието е обличане на фланелка на Loserpool.
(5) Не е налице нарушение, когато пропускът се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина:смърт, изпадане в безсъзнание и др.
(6) Пропускането на мача заради гадже не е смекчаващо вината обстоятелство.
Преходни и заключителни разпоредби:
(1) “Фен на United” – човешко същество, което се отличава с изключителна красота и интелект, облича се предимно в червено-бяло-черни тонове, всеки ден благодари на Господ, че Сър Алекс е треньор на отбора, а девизът му е Glory Glory Man United.
(2) Настоящият закон влиза в сила от момента на прочитането му.
(3) Прилага се за всички фенове на United на Земята и извън нея.
Писмо от съпругата: "Скъпи съпруже, Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам завинаги. Бях ти добра жена седем години, но няма за какво да ти го доказвам. Последните две седмици бяха истински ад. Шефът ти ми се обади, за да ми каже, че си напуснал работа днес и това беше последната капка, която преля чашата на търпението. Миналата седмица ти се прибра и не забеляза, че съм си остригала главата и изрязала ноктите, че съм сготвила любимото ти ястие и дори, че бях облякла чисто нов халат. Като се прибра яде две минути и отиде право да спиш, след като изгледа мача. Не ми каза, че ме обичаш, не ме докосна или каквото и да е. Или ми изневеряваш или не ме обичаш повече, каквото и да е, напускам те. P.S. Ако се опитваш да ме откриеш, недей. С брат ти се местим заедно в друг град. Пожелавам ти страхотен живот. Бившата ти съпруга"
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня...
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така... На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Сподели