Из бележника на джентълмена
Истинският джентълмен поръчва на дамата си от питието, което и той пие, за да не ги меша.
Истинският джентълмен изчаква тактично в тоалетната, докато дамата плаща сметката.
Истинският джентълмен, когато се връща от пазар, върви пет крачки пред съпругата си, която мъкне пълните чанти, за да й спести съчувствието на околните.
Истинският джентълмен, когато е насаме с красива дама, не стои с ръце в джобовете.
Истинският джентълмен е човек на честта и държи на изрядния си външен вид. Затова преди да си тръгне за вкъщи, внимава да не си сложи слипа наопаки.
Истинският джентълмен, след като прекара нощта с дама, задължително се запознава с нея.
Истинският джентълмен не отстъпва мястото си в обществения транспорт на дами, за да не ги докачи на тема възраст.
Истинският джентълмен не се прави на изненадан, научавайки, че съществуват и хора, които изобщо не са чували за него. Невежи е имало през всички епохи.
Ако единственият костюм на истинския джентълмен е сив, той подарява на съпругата си за рождения й ден сива, а не жълта вратовръзка.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа...
- Да - трепетно промълвя тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по пу*ката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне... Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор...
От феминистки site:
Щастлива съм, че съм жена! Да така е!
Не живея само на бира, бирени фъстъци и футбол.
Не се хваля пред приятелите си за ерекцията си.
Не карам като психопат.
Не се унижавам по партита и не се правя на клоун.
Знам как да сложа шибания капак на тоалетната.
Няма да те гледам в ц*ците и няма да ти шляпна дупето.
Токата на колана не ми е скрита под биреното коремче.
И не се разхождам и в същото време да проверявам "дали е там".
И не викам като човека от джунглата, когато искам да покажа, че ми е смешно.
Не се уригам пред хора и не се чеша докато някой ми говори.
Космите по тялото ми не са рошава козина.
Не ми расте в ухото и не покрива гърба ми.
Когато се наведа панталона ми не е цепнат.
И това, което е по главата ми не прави гребена бял.
Никога няма да ми трябва перука да покрия темето си или да имам няколко косъма от едната страна до другата да го покриват.
Аз съм жена и се гордея.
Радвам се, че имам гърди, с които да кърмя, че клякам за да пишкам.
Не се радвам само, когато любимия ми отбор печели.
Не съм арогантна и не плюя като неандерталец.
Не мога да ти разкажа за живота си за 10 минути и да очаквам ти да се разплачеш и да паднеш в леглото ми.
Няма да те карам да плачеш и да се самоизмъчваш.
Няма да те "изчукам", да се обърна и да заспя.
Аз съм жена, не знам какво прави пенис-злобата.
Не се гавря с гейовете, само за да покажа колко съм велик.
Не обикалям улиците за да намеря "кучка".
Не мисля с пениса си.
Благодарна съм, че съм жена, а не мъж като теб!
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
Сподели