Чапаев и Петка плуват в една река и влачат огромен куфар след себе си. Петка: - Чапаев, дай да го хвърлим тоя куфар, само ни пречи да плуваме! Чапаев: - Не, Петка, в този куфар са плановете за превземане на Париж. С мъка преплували реката, излизат на брега и Петка казва: - Добре, Чапаев, дай сега да видим плановете! Чапаев отваря куфара, а вътре пълно с картофи. Взима той един картоф, слага го на земята и казва: - Да допуснем сега, че това е Аифеловата кула...
Научила мечката, че ще има ревизия в гората. Разтревожила се:
- Бре, ами сега! Аз - с кожух, мъжът ми - с кожух, децата - и те с кожуси. На една заплата - откъде!?
Хукнала да се спасява. Срещнала я костенурката:
- Мецо, накъде си хукнала?
- Остави се... Ревизия ще има. Как да обяснявам откъде са всичките тези кожуси?
Стреснала се костенурката:
- Бре, ами сега! Аз - с къща, мъжът ми - с къща, децата - и те с къщи. На една заплата - откъде!?
Хукнала след мечката. Срещнал ги щъркелът:
- Какво сте се разбягали така? Фитнес за сваляне на килограми ли правите?
- Остави се... Ревизия ще има. Как да обясняваме откъде са всичките тези кожуси и къщи?
Изстинала му усмивката на щъркела:
- Бре, ами сега! Аз - всяка година на екскурзия в чужбина, жена ми - на екскурзия в чужбина, децата - и те на екскурзия в чужбина. На една заплата - откъде!?
Хукнал с тях. Срещнали маймуната. Като ги видяла, че бягат - и тя се присъединила. По едно време се уморила и се сетила да ги пита защо бягат. Обяснили й за ревизията. Маймуната се плеснала по челото и рекла:
- Бягате, защото не ви е чиста работата. Ами аз, с моето голо дупе, накъде съм хукнала?!
Летят в самолет Кличко, възрастен поп и първокласник. Както се случва - повреда в мотора на самолета, той почва да пада, а на борда трима пътници с два парашута. Станал Кличко и рекъл: - Слушайте сега, аз трябва да скоча. Аз съм най-умният, аз съм най-знаещият, аз трябва да се спася, народът има нужда от мен! Надява единия парашут и скача към народа. Попът погледнал детето и му рекъл: - Слушай, малкият. Аз съм вече твърде стар, изживял съм си живота. Твоят тепърва започва. Слагай парашута и скачай. Ученикът го прекъснал: - Виж сега, дедо попе, скачаме и двамата. Парашутите са още два. Оня най-умният надяна ученическата ми раница...
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
- Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
- Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
- За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих с*кс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина?
- Не - отговори студено тя... Аз съм класната ръководителка на вашия син.
„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот!
Сподели