Живеели две комшийки тераса срещу тераса. Едната винаги, когато си изперяла дрехите, времето било сланчево и дрехите й изсъхвали за по-малко от ден. Другата когато си изперяла дрехите, времето винаги облачно, мъгляво, дъждовно и дрехите и стояли на терасата по една седмица. Един ден, тази която все не улучвала време, решила да попита другата, какво прави тя, че винаги улучва слънчево време. Срещнала я един ден на стълбището и я попитала:
- Ама комшийке, как така винаги, когато си изпереш дрехите, времето е слънчево и ти изсъхват за един ден, а аз като изпра, времето винаги е лошо и немогат да изсъхнат?
Комшийката и отговорила:
- То за тази работа си има чалъм бе комшийке.
- Ами кажи ми го и на мен де.
- Ще ти го кажа, защо не.
- Всякя сутрин като се сабудя, надигам на моя мъж слипа, и му го гледам на къде е обърнат:
- ако е надясно, значи времето ще е ясно, и аз си пера дрехите,
- ако е наляво, значи времето ще е мъгляво, и тогава не пера.
Другата комшийка помислила малко и попитала:
- Ами ако му е нагоре ма комшийке?
Другата отговорила:
- Че ти луда ли си баш тогава да переш ма!
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: - Слушай к'во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: - Еееее, какъв тъп барман - събудил е друг кон!
Една сутрин старият ходжа се събужда и какво да види: оакал дънцето. Старост, нерадост. Хубаво, ама ще му отиде авторитетът... Какво ще каже ханъм?
- Вай, аллах - завайкал се той.
- Какво стана, ходжа? - събудила се ханъм.
- Какъв сън сънувах!
- Какъв?
- Сънувах, че на върха на джамията има дълга, дълга игла. На иглата - яйце. На яйцето - тепсия. А в тепсията съм седнал аз и се люлея - ха натам, ха насам!
- Вай, вай, ходжа - викнала ханъм. - Аз да бях, щях да се насера!
- А! - рекъл ходжата. - Анджък!
Седнали три мишки в един миши бар да къркат мишо уиски и да се надлъгват.
Първата мишка казала:
- Пичове, аз сутрин като стана излзиам от дупката и изцепвам направо към капана грабвам сиренето и започвам да помпам бицепси на пружината, гелдайте колко съм як вече - захилил се мишокът, докато стягал дясната си ръка.
Вторият леко се надигнал и започнал да реди:
- Бегай бе брато, аз като се събудя, обикновено следобяд, първата ми работа е да намеря мишата отрова, вадя личната карта и започвам да си чертая линии, нема такъв кеф, разпуква ми се главата направо - казала втората и облизала ръбовете на личните си документи.
Третата мишка въздъхнала тежко, станала и тръгнала да си ходи. Първата мишка учудено попитака:
- Къде бе, мишле?!
И третата небрежно подхвърлила през рамо:
- Отивам да шибак котарака...
Учителката пита децата: - Деца,кажете ми какво правите, като станете сутрин? Децата започнали да обясняват как стават сутрин в 7:30, мият се, закусват, обличат се и отиват на училище. Дошло ред на Иванчо: - Еми какво да ви кажа другарко? Ставам в 7:30, мия се, закусвам, обличам се, бърша пу*ката и отивам на училище. Учителката се възмутила: - Иванчо, утре искам да си поговоря с маика ти. Отива майката на другия ден и учителката я пита: - Искам да ми кажете ми сега какво прави вашият син сутрин? - Ами, става сутрин в 7:30... мие се... облича се, бърше пу*ката и отива на училище. Учителката: - Искам да си поговоря и с бащата на Иванчо, много съм притеснена! На другия ден същият въпрос е отправен към бащата на Иванчо и той казва: - Еми какво прави сина ми? Става в 7:30, мие се, облича се, бърше пу*ката и отива на училище. Учителката възмутена: - Кажете ми какви са тези простотии! - Еми откакто станах партиен секретар, всяка сутрин на вратата ни пише "Пешо е пу*ка" и Иванчо бърше пу*ката и отива на училище.
Симеоново, школата за милиционери. Обучават бъдещите кадри, как да се държат в обществото. За целта, всяка сутрин докладват, как е минала вечерта им. - Снощи, бях на танци - докладва ефрейтор Петров. Танцувах с една девойка, ама не издържах и й викам: - "Абе, момиче - много ти мирише устата бе!" Тя се обиди, връцна се и си отиде. - Да, не е било възпитано. Можел си да й го кажеш, ама по така! Следващата събота Петров отново отива на танци, вижда същото момиче и отново го кани. По време на танца прави опит да се извини: - Не беше много възпитано миналият път, но исках да Ви попитам - дали имате мост в устата си? - Да! - Мамка му, сигурно някой се е изсрал под него!
Бандит извършил обир на магазин. Очевидец станал един пелтек. Крадецът се измъкнал, но в това време дошла полицията:
- Арестуван си!
Пелтекът от притеснение започнал:
- Аз, аз, аз такова аз, такова...
Полицаите му прочели правата и го закарали в участъка за разпит.
- Кажи сега, защо ти беше да обираш магазин?
И пелтекът започнал:
- Аз, аз, аз такова, аз такова...
- Хайде, хайде, започвай да говориш, няма цял ден да се занимавам с тебе.
Пелтекът още по-уплашен:
- Ами аз, аз, аз такова, аз такова...
Полицаят се ядосал, викнал шефа си и му казал:
- Началник, тоя май няма да говори!
- Няма да говори ли? Я докарайте доктора да го разпита!
Пелтекът, като чул доктора, си помислил: "Сега ще се поуспокоя и ще му разкажа всичко".
През това време влезнал един огромен полицай с палка в ръка и казал:
- Аз съм доктора, започвай да говориш бързо!
Пелтекът още по-уплашен започнал:
- Аз, аз, аз такова, аз такова...
Полицаят се ядосал.
- О, ти на остроумен ли се правиш? - извадил палката и го пребил като животно.
- Ще говориш ли?
И пелтекът пак:
- Ама аз, аз, аз такова аз, аз такова...
През това време в стаята влезнал друг очевидец, който случайно преминавал през улицата и видял обира.
- Станах свидетел на обир.
- На какъв обир? - попитал полицаят.
- Обраха един магазин тази сутрин.
Полицаят:
- Я, разкажи какво видя?
- Ами всичко видях. - посочил пелтека и добавил:
- И той също видя всичко!
Полицаят се обърнал към пелтека и го попитал:
- Вярно ли е, бе?
Пелтекът изревал с цяло гърло:
- Да, да, да, да, да, да!
- Извинявай тогава, свободен си!
Пелтекът не помръднал.
- Какво искаш, да добавиш нещо ли?
- Да! - казал пелтека. - Да с, да с, да с, да спа с майка ти!
Сподели