Син отишъл на вилата на баща си на гости. Поживял няколко дена и след това една сутрин казал на баща си: - Тате, защо не махнеш този кенеф в двора. Направи нормална тоалетна в къщата. Излагаме се пред съседите. - Ти не ми давай акъл! – казал бащата. – Моят клозет не пречи на никой. Стои в дъното на двора, до оградата, близо до реката. Не се вижда от дърветата. - Тате, това е гадно. Никой вече не ползва такива клозети в двора. - Стига-а-а! – сопнал се бащата. - Не ме поучавай. Клозетът си остава там където си е. - „Хубаво!” - помислил си сънът. - „Аз нощеска ще реша въпроса радикално”. През нощта синът станал тихо от леглото. Промъкнал се в гаража. Запалил колата и бавно, бавно с колата, бутнал клозета в реката. На сутринта бащата влиза разярен в кухнята: - Ти ли бутна клозета в реката? – попитал бащата. - Няма такова нещо. – заоправдавал се синът. - Не ме лъжи. Ако си признаеш, това е половин грях и ще ти простя. Миналата година синът на съседа счупи стълбата им. Призна си и баща му не го наказа. - Е добре. Аз бях! – признал си синът. Пляс, пляс. Бащата плеснал два шамара на сина си. - Ама тате, защо? Нали каза, че ако си призная, ще ми простиш. Съседът как е простил на сина си за счупената стълба? - Да ама, когато съседското момче счупи стълбата, баща му не е седял на нея, както аз седях в кенефа...
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника - и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. - И нея сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз спокойно в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя......
Младо момиче пристигнало в малко село и помолила една старица да пренощува при нея. Тя й отказала, но я препратила при фургона на едни строители, да опита там. Младото момиче почукало на вратата на фургона, отворили и десет яки строителя и тя ги помолила да пренощува при тях. Те й поставили условие:
- Ако отгатнеш нашата гатанка, ще те пуснем да спиш и няма с пръст да те докоснем. Обаче ако не успееш ще те оправим всичките подред. Гатанката е следната: "Малко, червенко, расте на дърво?"
На другата сутрин старицата отишла да провери как е прекарало нощта момичето. Отворила вратата на фургона и гледа - девет яки мъжаги лежат полумъртви на пода, а десетият стои на колене пред момичето и му се моли:
- Момиче, моля ти се, в името на всички богове, кажи "вишничка"!
- Хайде, хайде не се офлянквай! Така и така си е краставица!
Зайо Байо всеки ден, като минавал покрай хралупата на мечетата, им казвал:
- Мечета, ще Ви е*а мамата!
Оплакали се мечетат на майка си и тя една сутрин изчакала да мине Заекът. Когато напсувал за пореден път мечетатта, Баба Меца изскочила от хралупата и го подгонила. Бягал Зайо Байо, бягал и по едно време прескочил през едно четалесто дърво. Баба Меца след него, и хоп- заклещила се на четала. Минал Зайо Байо отзад, изчукал я едно хубаво, минал отпред и и казал:
-Бабо Мецо, аз те предупредих...
Баба Меца много се разярила, счупила дървото и отново подгонила Заека. А той видял в рекичката една лодка, скочил в нея, взел въдицата и разтворил един вестик пред себе си, който се въргалял на дъното. Спряла запъхтяна Баба Меца на брега и се провикнала:
-Хей, рибарю! Да си виждала Зайо Байо?
- Кой? Тоя дето нае*а Баба Меца ли?
- Леле,-казала Мечката-кога ме нае*аха, кога написаха във вестниците!!!