Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...
18 годишно италианско момиче казало на майка си, че вече 2 месеца няма цикъл. Много притеснена майката отишла до близката дрогерия и купила тест за бременност. Резултата показал, че девойката е бременна.
Псувайки и плачейки майката попитала:
- Коя е тази свиня, която ти причини това? Искам да знам!
Девойката грабнала телефона и се обадила някъде. Половин час по-късно пред къщата спряло Ферари. От него слязъл изискан мъж на средна възраст с посивяла коса и безупречен костюм Армани и влязъл в къщата.
Седнал в дневната заедно с момичето и намръщените й родители и казал:
- Добър ден. Вашата дъщеря ме информира за проблема. Аз не мога да се оженя за нея заради семейното и социалното ми положение, но ще поема грижата за нея. Ще платя всички разходи и ще поема издръжката на дъщеря ви за цял живот.
Отделно, ако се роди момиче ще й предоставя Ферари, къща на крайбрежието, 2 магазина, къща в града, вила на плажа и 2 милиона долара в банката.
Ако се роди момче ще му завещая 2 фабрики и 4 милиона долара в банката.
Ако са близнаци те ще получат фабрика и 2 милиона долара в банката - за всеки.
Но нямам решение как да постъпя, ако дъщеря ви пометне.
Тук бащата, който до този момент не проронил и дума станал, сложил бащински ръка върху рамото на човека и казал:
- Е*и я пак...
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: - Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чук@ш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича... - Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". - Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: - Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. - Спокойно! - казва докторът, - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? - Е, ми, някъде към Горна Оряховица. - Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!" - Докторе, вие сте гений! - Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? - Към един и половина... - Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Сподели