Една слънчева и приятна зимна утрин Сър Джон се събудил от топлото си легло, погледнал през прозореца, отворил го и видял прясно натрупалия пухкав като памук сняг.Докато вдишвал свежия въздух с пълни гърди забелязал, че нещо се грозно се жълтее насред моравата му.Слязъл той да види какво е това жълто нещо което било в такъв контраст с красиво натрупалия пухкав сняг.Когато стигнал насред моравата останал вцепенен от ужас, като прочел прясно написани с урина надпис:"СЪР ДЖОН ТИ СИ ДОЛЕН ПЕД*РАСТ", от който още се вдигало пара.Сър Джон влетял в къщата почервенял от яд, сграбчил телефона и трескаво започнал да набира номера на полицията.
-Ало, детектив Холмс на вашите услуги!
-Холмс, вие ли сте?Слава богу Сър Джон е на телефона.Имам спешен случай за вас, а и следите са още пресни така,че елате веднага щом можете.
Холмс веднага се заел със случая и когато пристигнал на местопрестъплението направил щателен оглед.За по-голяма достоверност даже опитал на вкус вещественото доказателство.Помислил малко, смръщил вежди, дръпнал от лулата си и заключил:
-Сър Джон случая е от ясен, по-ясен.Урината е на вашия градинар, а почерка е на жена ви.
Прибира се мъж от бар, ама убийствено пиян, три пъти се ударил в касата на вратата преди да влезе.
Хваща го жена му и му вика:
- Свиньо, къде беше пак бе? Пак си пил като свиня!
- Чи ко маа! Откриха един нов бар! "Златния бар"!
- Тъй ли... и що е златен?
- Как що ма? Ти проста ли си? Кат е златен, начи е златен. Демек, има златни столове, златни маси, златни чаши, имаше дори златен писоар (това в което мъжете пикаем)...
- Айде бе... чакай да я видя тая работа...
Жената открива телефона на бара на 144 (Услуги), звъни и пита:
- Алоо, "Златния бар" ли е?
- Да! Кажете?
- Абе да имате златни неща там?
- Да госпожо. Всичко е златно, от столовете до полилеите. И дори болтовете ни са златни.
- А тъй, а златен писоар имате ли бе?
- Момент.
И жената чува как отсреща се провиква говорещия на някой друг:
- КОЛЕГААА, ИМАМ ВРЪЗКА С ЖЕНАТА НА ТОЯ, ДЕТО ТИ ПИКА В САКСОФОНА!