Мутра-шеф се качва в бронирания си мерцедес. Телефонът му звъни. Той вдига и започва да говори много любезно: - Да, благодаря, добре… Пари? Назаем? Добре, ще ти дам, но да не става като миналия път… Добре! Колко искаш? Добре! Но да ги върнеш навреме, а да не стават такива неща като миналия път!… Да те търсят момчетата из цяла София, да стрелят по колата ти, да те бият по тъмните улички… Нямам време да се занимавам с такива събирания! Ще ги върнеш ли навреме? Е, добре тогава! Айде, довиждане, мамо!
Пътувам след работа в препълнена маршрутка към дома си. Разнася се мелодията на мобилен телефон, млада жена започва да рови в чантата си, изважда го, вдига и всички притихнали, слушаме репликите и: - Да, Петре, здравей! Пътувам си към вкъщи... не, прибирам се... Не, Пепи, няма да се видим днес! Не Пешо, не съм ти сърдита! Не, престани да ме уговаряш! НЕ, ПЕШО! КАЗАХ ТИ - НЕ! Това е, край! Затваря телефона и раздразнено го захвърля в чантата... След няма и десет секунди звъни телефона на седящ до мен младеж и още след първата му реплика всички се хващаме за коремите: - Да, здравей Пешо! Какво? Днес? Сега? Идвам, естествено! До десет минути съм у вас...