Бай Иван бил на 102 и години и от едно телевизионно предаване решили да го интервюират. Званнали му те по телефона и казали:
- Добър ден, бай Иване, бихте ли ни оказали честта тази събота да дойдете в нашето предаване като гост, за да кажете на хората как сте оживяли до тази възраст?
- Много бих се радвал да дойда, но точно тази събота не мога.
- Защо не можете?
- Ми, татко се жени.
- Ама как така ?!?! Баща ви е жив, та вие сте на 102 и години?!? Добре, добре, тогава много ви се молим елате другата събота заедно с баща си.
- Много бихме искали, но и тогава сме заети и не можем.
- Защо?
- Ами, тогава дядо се жени.
- Ама.... как така, вие сте жив, баща ви също, че и дядо ви на всичкото отгоре?!?! Още по-добре, ще бъдете сензация, елате по-другата събота в нашето предаване.
- Ами... и тогава не можем, прадядо се жени.
- А-а-а...ама как така, и прадядо ви е жив, това вече е невъзможно...че и се жени на всичкото отгоре?!?!?!
- Ами и той не иска, ама техните го карат.
Мрачна лондонска вечер, вали, студено е.
Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката.
- Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга.
- Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?!
- ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата!
- Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля...
- Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона!
- Добре, Сър, отивам...
След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона.
-Защо се забави, Джон? - пита господарят му.
- Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина...
- Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате???