Мутра кани колегите си на рожден ден на вилата. Яли, пили, а на сутринта мутрата се събужда на една ливада и вижда че му няма костюма Версаче, Ролекс-а и мобифона. Бързо привикал групата и започнали да издирват крадеца. Търсили, търсили и напипали един скитник, у когото намерили всичко. Притиснали го и той започнал да разказва:
- Събуждам се аз сутринта на ливадата, дето си спя обикновенно и гледам - до мен един костюм. Аз си викам - "я хубаво нещо, трябва да го взема" и го взех. След това се обръщам и гледам един часовник. Не съм виждал часовник от пет години. Взех и него. После гледам телефонче с антенка. Направо не помня откога не съм виждал телефон. Взех и него. След това гледам един гол задник. Направо не мога да си спомня откога не съм виждал жена. Та взех, че...
В този момент мутрата се обажда:
- Стига, стига, пуснете го момчета. Костюмът не е мой, часовникът за първи път го виждам и телефонът не е моят...
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
Сподели