Звъни телефона… - Дома на госпожа Иванова ли е? - Да. Аз съм зет й, кажете. - Ами, обаждам се от Йерусалим. Както знаете, тъща ви бе на поклонение по Светите места. Но за съжаление тя почина. Сега ще трябва да бъде погребана. Може да я погребем тук, в Светите места, ще ви струва 1000 лв. Или да я върнем в България за 5000 лв. Човекът се позамислил малко, па рекъл: - Докарайте я. - Позамислихте се. Ще ви направя по-добро предложение. 5000 лв. в България, 800 тук, в светите места. Нашият пак се замислил и, па им рекъл: - Добре, върнете я. - Добре… Още по-добро предложение ви правя - 5000 лв. там и 500 лв. по нашите Свети места… Нашият човек се замислил и отговорил: - Вижте к'во. Преди време по вашите Свети места един умря. И го погребахте. И после възкръсна. Аз това няма да го рискувам с тъщата…
На габровец му дошъл гост от друг град. Решили да отидат на лов. Тъй се случило обаче, че по невнимание габровецът прострелял госта си - нещастен случай. Гледа габровеца - сериозна рана, кръвта на човека изтича. Няма как, ще трябва да викат линейка. Вади ГСМ-а и почва да набира. Набира, набира - край няма. Приятелят му се надига и едва прошепва:
- Абе, не знаех, че на "Бърза помощ" им е толкова дълъг номера...
- А, не бе, аз СМС-че им тракам, така, за по-евтинко...
20 Признака, че сте от Провинцията
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се врaждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
_________________
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
Набарах в нета маце сладко, бонбон на двадесет и пет, по скайпа започнахме да чатим - любов от Шекспиров сонет! И викам си: "Ега ти кефа, веднъж и аз да съм с късмет! Жена-мечта, като принцеса, да си набарам в интернет." След снимките и телефони си разменихме с таз мома, хормонът здраво ме подгони - за среща почнах да рева. Сънувах я - тя бе чаровна със руси къдрави коси. Четях писмата и любовни, затънал здраво до уши. И след хиляда пазарлъка се срещнахме на питие, обаче мъка, Мъка, МЪКА - какво грозилище дойде! И питам я: "Греша ли нещо? Какъв е тоя водевил? Аз чакам маце тук горещо, пък ти си като крокодил!" А тя ме стрелна с поглед мил и каза: "Малко джин си пил!"
Сподели