Седят няколко мутри в сауната. Звъни мобифон. Един от тях се приближава и го вдига:
- Ало... да, скъпа... в сауната... с момчетата... да... до към 11. Какво да си купиш? Рокля? 1000 долара? Защо ти е нова рокля? Ще ходиш на театър... добре де, добре, знаеш ли къде са парите? Купи си!
След малко пак се звъни. Същият вдига отново:
- Ало... да, скъпа... в сауната... да, с момчетата... ами до 11. Какво да си купиш? Палто? Защо ти е десето палто? Заминаваш в планината? 50 хиляди? Добре де... знаеш къде са парите...
След известно време отново се звъни и пак той вдига:
- Ало... да, скъпа.... да, в сауната... да, с момчетата... да... до 11. Какво да си купиш? Кола? Защо ти е шеста кола? Да се изфукаш пред майка ти? Колко? 300 000? Добре де, купи си... знаеш къде са парите...
Сваля телефона от ухото си и пита:
- Абе пичове, на кой е тоя мобифон бе?
Има много различни модели.
Модел с красиви ръце помага за продажбата на лак за нокти, пръстени, гривни.
Модел с красиви крака помага за продажбата на чорапогащници, обувки, епилатори.
Модели с красиви гърди помагат за продажбата на сутиени, бира, коли, телефони, водка, цигари, мебели, остров в Карибско море и много други...
Мутра пита Бай Иван: - Колко ще ми струва, за да ми направиш оградата на къщата? Бай Иван си казал: - Тоя е мутра, има пари…ще го изръся…и му обявил 10 000 долара! Мутрата се съгласява, но му казва: - Искам я идеално права, ако я изкривиш ще те е*а, да знаеш! Бай Иван започнал да зида, но бил доста притеснен от заплахите на мутрата и в крайна сметка изкривил оградата! Мутрата като видял, че оградата е крива платил на Бай Иван, но викнал двама от хората му и им казал: - Завеждате го в гората и го спуквате от е*ане! Качили го те в колата и пътуват към гората, Бай Иван казва: - Момчета, моля ви бе, стар човек съм, ще ви дам 5000 долара, кажете че сте ме оправили и толкова. - Не можем, ние сме верни на шефа и ще те е*ем докато дишаш. Бай Иван след малко пак: - Моля ви бе, момчета…ще ви дам всичките пари, ще направя квото кажете, само ме пуснете… Прекъсва го звън на телефон… Единия бабаит казва на другия: - Шефа звънна, каза да се върнем, че имало още един, който трябва да застреляме и да изхвърлим в гората. Връщат се, взимат другия…и ги карат и двамата към гората, в колата гробна тишина. По едно време Бай Иван потупва единия бабаит по рамото и му казва: Ей, момчета, да не стане някаква грешка, аз съм за е*ането!
Две жени си говорят по телефона. Едната се залива от плач. Приятелката и пита: - Ленче, какво ти е, да не сте се скарали с твоя? - А, не. Остави се, ония ден отидохме на гости на баба му и аз от скука взех да ровя в един сандък. Гледам - огледало. Старо такова, с една красива рамка, ама нещо мътно. И като да ме би някой по главата да се пошегувам, "Огледалце", казвам, "я кажи, има ли по-хубава от мен, не лъжи" и тая гад като започна, вече трети ден изброява и не млъква...
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Сподели