Една дама отива на зъболекар. Но вместо в стоматологичния кабинет, влиза в друг кабинет. - Съблечете се госпожице? - казава учтиво докторът. - Но, аз... - отвръща смутено дамата. - Не, не, съблечете се - настоява докторът. Дамата се съблича и остава по бикини. Едва тогава казва на доктора, че е за зъболекар. Докторът се извинил и я насочил към стоматологичния кабинет. Решил да си направи майтап с дамата. След излизането й звъннал по телефона на колегата си и му казал, че дамата е с розови прашки на червени точки. Седнала дамата на зъболекарския стол и зъболекаря се избъзикал. - Я отворете устата - казал той - Ааааа, виждам през устата ви, че носите розови прашки на червени точки. Дамата се изчервила, но не казала нищо. - А сега да видим болното зъбче - казал надменно зъболекаря. Дамата станала от стола, свалила си бикините, разтворила бузките на стегнатото си дупе към зъболекаря и му казала: - Като си толкова отворен, я виж сега през дупето кой зъб ме боли.
- Здравей скъпи, пиша ти този смс за да ти кажа,че те ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, блъснах колата ти, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ, ОБИЧАМ ОБИЧАМ, ОБИЧАММММ...
Возя се в маршрутката. Седя на седалката, зяпам през джама и скучая. Пред мен седи лъскаво мадамченце (видях я като мина покрай мен - лъскава, лъскава ама надута). По едно време на въпросното мадамченце му звъни телефона: - Ало? Здрасти Васко. Прибирам се от университета. Не, няма да се виждаме днес. Не, не, не, не мога днес. Стига де, не ти се сърдя. Престани вече, возя се в обществен транспорт и хората слушат! ВАСКО! НЕ МОГА! СТИГА! Затваря телефона и се зазяпва и тя през прозореца. Звъни пак телефон, този път на пича с фланелката на моторхед зад мен. Той вдига: - Ооо, к'во стаа Васе. К'во прайш? А? Днес ли? Мога разбира се. Няма проблем. Добре бе, идвай, наш'те и без тв'а са на село.
Как реагират жената и мъжът при грип ТЯ: 08.00: Събуждане: Силно главоболие и болки в крайниците. 08.07: Чай с лимон и два аспирина. 08.13: Гореща вана с евкалиптов екстракт. 08.45: Звъни на колежка, за да предупреди, че ще закъснее. 08.55: Отива в аптеката, купува си ехинацея, фервекс и витамин С. 09.17: Закъснява със 17 минути за работа, прави си каничка чай с мед. 18.30: Отива, както винаги, на фитнес. Седмица по-късно: Заради неизлекуваната настинка я тръшва грипът. ТОЙ: 08.00: Събуждане: Силно главоболие и болки в крайниците 08.03: Опитва се да си спомни, дали предната вечер не е препил и установява, че не е махмурлук. 08.04: Скимти тихо, обръща се и потъва в уж трескава дрямка. 09.44: Добира се със сетни сили до телефона, за да съобщи в службата за тежкото заболяване със следните думи: Мисля, че умирам… 09.48: Преравя аптечката за болкоуспокояващи, които да намалят страданията му. 09.50: Звъни на приятелката си и я моли, на връщане от работа да мине през аптеката. 09.55: Звъни на майка си и я моли, да отиде да му напазарува. 10.00: Домъква със сетни сили лаптопа в спалнята и започва да си играе. 11.55: Когато майка му се появява с прясно сготвена пилешка супа, скрива лаптопа под завивката. 15.55: Майката остава 4 часа, грижи се за синчето като избърсва прозорците, паркета и приготвя лека вечеря. В това време недоволства гласно от безпорядъка и липсата на загриженост от потенциалната си снаха. 15.58: Посвещава се отново на игрите и фейсбука. 18.25: Отнася навреме лаптопа във всекидневната и посреща приятелката си охкайки в леглото. 18.30: Оставя се отново на майчините грижи на приятелката му. И правилно, защото на третия ден е кукуряк, а освен това има и почистен дом.