Световноизвестният български щангист Иванов, след поредния световен рекорд събрал на вилата си на Витоша журналисти, фенове, телевизия, радио и дава пресконференция:
- Световни рекорди се постигат с къртовски непрестанен труд - всички тези приказки за разни допинги-мопинги, стимуланти, химии, са измислици. Така само дескридитираме България. Всичко е само труд и труд!
В този момент майка му се появява на огромната тераса, където върви пресконференцията и го гълчи, като носи в ръцете един 5 килограмов домат.
- Синко, имаш три тоалетни на вилата. Престани да пикаеш, като се напиеш, в зеленчуковата градина, щото виж какви чудовища растат! Кой ще ги яде толкова много...
Американецът, французинът и Бай Ганьо попаднали на остров с канибали. Вождът на племето дошъл при тях и им казал:
- "Ние сме канибали, но въпреки това сме цивилизовани. Яденето на хора вече не е на мода, но за сметка на това ще ви е*ем и всички ще ви се изредим, ако не ни покажете нещо, което не сме виждали".
Пръв се престрашил американецът. Вождът му дава две мраморни топчета и му казва:
- "Искам с тези две топчета да направиш нещо, което не сме виждали"!
Американецът рекъл:
- "Аз се занимавам с йога и мога да правя невероятни неща".
Започнал да гълта, плюе, да си вади през носа, гъза и отвсякъде въпросните топчета. Вождът се доближил до него потупал го по гърба и го завел в една колиба, където стар йога медитирал на една педя над земята.
На*бали американецът, дошъл ред на французина. Той казал:
- "Ние французите сме весела нация и обичаме цирка. Самият аз работя в цирк".
Започнал да показва най-различни жонглиращи номера с двете топчета. Пак дошъл вождът при него, потупал го по гърба и го завел в друга шатра. Там имало десетки телевизори със сателитни програми и на някои от тях вървели циркови представленя. И това канибалите го били виждали. Нямало как - изредили се и на французина.
Дошъл ред на Бай Ганьо. Той получил двете топчета и се помолил на вожда:
- "Може ли да ме оставите насаме за 5 минути да си помисля какво мога да направя"?
Вождът се съгласил и му казал:
- "Добре, но ще ти пратим някой да те наблюдава, нищо, че сме на остров".
Заминал Бай Ганьо с пазача си настрани. Обаче не минали и 5 минути, когато пазачът на Бай Ганьо се завърнал тичешком и запъхтян и рекъл:
- "Вожде! Вожде, голямо чудо стана, такова нещо не си виждал".
- "Какво бе?" - рекъл вождът.
- "Вожде, не, такова нещо не си виждал изобщо, нещо невероятно..."
- "Изплюй камъчето, какво стана" - рекъл леко изнервено вождът.
- "Какво стана, какво стана. Ами докато седеше и си мислеше, какво да прави с двете топчета, едното го счупи, а другото го изгуби".
Идва си един мъж три дни по-рано от командировка вкъщи, отключва си вратата и какво да види - в коридора стоят двама-трима чисто голи мъже, пушат му от цигарите и си приказват. Влиза в хола и там трима голи седнали на дивана, пуснали телевизора, натиснали му бирата от хладилника и гледат мача. В това време други двама и те голи носят от кухнята две големи купи шопска салата и оная скритата дамаджанка с домашната ракийка. В банята намерил нови трима - кой се бръсне, кой се къпе, кой подмива... В прединфарктно състояние отворил вратата на спалнята и там какво да види - други трима като налегнали жена му - едно еб*не, един с*кс, едно ръгане, мучене, квичене, охкане, пъшкане...ужас. Едвам събрал сили завалията да извика:
- Жена! Теменужке! Какво е това нещо ма? Какво е това чудо?
А пък тя с голям зор успяла да подаде глава измежду чатала на единия и рекла:
- Махни, махни - рекла - днеска е някакава лудница!
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
- Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо.
- Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
- И ти му направи сладкиш?
- О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Сподели