През април се провела олимпиада по математика. Явили се ученици от най-различни училища. В началото на май обявили класирането. На първо място естествено бил ученик от Математическата гимназия, на второ - от Природоматематическата, на трето място - от езиковата гимназия, а на последно място - от едно основно училище. Обявили, че и за последно място ще се дава награда. Влизат директорите в часовете, за да поздравят учениците:
директорът на Езиковата гимназия: -Браво! Ти прослави нашата гимназия с 3-тото си място! За теб всеки петък до края на годината ще е почивен, а по математика и по още един предмет, който си избереш, ще имаш 6 за годината. Честито!
директорът на природоматематическата: Супер! Поздравявам те! Имаш 6 за годината, а ако се класираш първи и на олимпиадата по химия другата седмица, то и по този предмет ще ти пишем 6 за годината.
директорът на основното: Абе не си много за хвалене, ама айде щом дават награда ще те пусна четвъртък и петък да почиваш.
директорът на МГ: Браво! Аз никога не съм се и съмнявал във възможностите ти и затова държа да те информирам, че ще участваш в престижния маратонски, математически турнир "24 часа на МГ" в събота и неделя. За целта в петък след часовете оставаш на интензивна подготовка до 19:00 часа и в събота в 11:30 да си в стая 205. Гледай да не закъснееш, че пишем закъснение 1/3.
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си.
- Ооо, дядо, как си?
- Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо?
- Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата…
Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески.
- Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к'ви са бе, сине?
- Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната…
Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната.
- Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал…
- А, ами че тя кога умря, бе дядо?
- Ами, в тоалетната беше…
Класът на Иванчо, отишли на екскурзия с преспиване. Вечерта дошло време за лягане, всички легнали и се укротили, само Иванчо се бушувал и не искал да легна, па камо ли да заспи. Даскалицата го предупредила няколко пъти, смъмрила го, но той не се разбира. И най-накрая го запитала:
- Защо правиш така бе, Иванчо? Защо не заспиваш като другите?
- Аз госпожо съм свикнал да заспивам с пръстче в женско пъпче. И сега като няма, и немога да заспя.
- Че във вас откъде намираш пъпче?
- Мама!
Учителката се прежалила: "Кво пък? Иначе няма да ни остави да спим всички. По-голяма беля, ам я...". Повикала го при себе си. Легнали. Иванчо естествено с пръстче в пъпчето на Госпожата. По някое време през нощта се чува:
- А-а-а-а-а-а! Иванчо! Ама т'ва не ми е пъпчето!
- Че кой е казал, че т'ва ми е пръстчето, Госпожо...