Една майка влиза в стаята на дъщеря си и забелязва на леглото и писмо. С треперещи ръце отваря плика:
" Скъпа мамо!
Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най - после намерих мъжа на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това и огромен мотоциклет! Но мила мамо, това не е всичко... Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия старичък фургон сред гората. Той
иска много деца и аз мечтая за същото. Най -
накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди, и затова ще направим малка плантация в гората както за себе
си, така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват с кокаин и екстази. Моля се учените по-бързо да намерят лекарство против Спина, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден, той заслужава по-
добра участ! Не се притеснявай мила мамо, вече съм на 15 и мога сама да се погрижа за себе си. Ще се опитам по някакъв начин да ти дойда нагости за да ти покажа внука!
Твоя дъщеря Ани
P.S. Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката. Исках просто
да ти напомня, че има много по-лоши неща от писмото от директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш в горното чекмедже на масата. С любов, Ани."
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
- Да знае за онази дивотия с комшията? Не, не, не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? Не, не, не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. - Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.
- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте. - Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.
- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена - не беше ли там кумчето ни Дане?
- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Учителка се оплаква на директора:
- Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
- Доведи го при мен. - казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
- Е, как е животът?
- Едно и също.
- Пушиш ли?
- Да.
- Искаш ли цигара?
- Може...
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
- Уау! Ето това са цигари!
- Пиеш ли? - продължил директорът.
- Понякога...
- И какво пиеш?
- Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
- Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо.
- Казват, че и с момичета се задяваш?
- Ами... Понякога...
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
- Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
- Ето, на това се казва жена!
Директорът:
- Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
Сподели