На тати генийчето Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник. Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие. Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.
Иванчо се връща от училище и от далеко се провиква: - Мамоооо, тате, аз мога да броя до 10! - Браво! - казва майка му. - А, сега ще ми дадеш ли 5 лева, ако ти преброя до 10? - Давай! Започва Иванчо да брои: - 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10! А майка му пита: - Къде е двойката, а? - Във бележника си почива.
Учителката пита децата:
- Деца, кой ще каже една гатанка?
Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора.
- Госпожо, вдигнете това дете.
Учителката вдига Иванчо и става неспокойна.
- Черно, кръгло, с дупка в средата - що е то? - пита Иванчо.
- Деца, веднага излезте от стаята - казва даскалката. - А сега, Иванчо, кажи какво е.
- Грамофонна плоча, госпожо.
Директора излиза и казва:
- Деца, влезте, не е пу*ка.