Иван водел бурен живот - когато не се скъсвал от работа, ходил на футбол и тенис. Един уикенд жена му решила, че му трябва почивка и въпреки възраженията му го завела на стриптийз. Като стигнали, портиерът на клуба се усмихнал широко: - Ооо, Иване, как си днес? Жената се изненадала искрено, че се познават. - Просто играя футбол с него - пояснил Иван. Седнали в клуба и дошла сервитьорка: - Радвам се да те видя, Иване - поздравила го тя. - Голямо уиски с лед и минерална вода, както обикновено. Нали? Съпругата се облещила: - Сигурно често идваш тук?! - Не, не… Тя членува в моя тенис клуб. След няколко минути към масата се приближила стриптизьорка и прегърнала сърдечно Иван: - Любимият танц на маса и да раздрусам сочните си ц*ци. Нали, Иване? При тези думи съпругата изхвърчала от клуба! Иван я последвал и видял, че се качва в такси - хвърлил се след нея в колата, а тя започнала да го удря и да му крещи! Таксиметровият шофьор се обърнал: - Днес май си случил на кофти ку*ва… а, Иване?
На изпит за милиционери, изпитващия задава следните въпроси:
- Коя историческа личност е загубила битката при Ватерлоу?
- Амиииии, не знам! - отговаря бъдещото ченге.
- Е, помислете де, името му започва с На...
- На... на... Нагазаки? - с надежда в гласа пита милиционера?
- Ще Ви помогна: НАПО.... - подсказва инструктора
- .... Наполеон?
- Браво, правилен отговор! Втори въпрос: Велик немски диктатор от 1940 г.
- Луи XVI? - осмелява се милиционера.
- Не, не, отговора започва с "Х".
- Хайделеберг?
- Не, пак ще Ви помогна: Отгговора започва с ХИТЛ.
- ХИТЛЕР! - загрява накрая бъдещия пазител на реда.
- Трети и последен въпрос: Кой е убил Христос? - пита инструктора.
- Не знам. - призанава си милиционера, при което на изпитващия му писва и вика:
- Вижте, вече стана късно, и аз съм уморен, и Вие сте уморен. Защо не помислите през уикенда и елате с правилния отговор в понеделник.
Ченгето радостен си отива в къщи, звъни, жената отваря, пита как мина и т.н.
- Е, как да мине: отлично мина - хвали се мъжа. Отговорих на всички въпроси и дори ми дадоха да разследвам криминално убийство!
Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има. - Само една - отговаря момчето. - Как така само една! - ядосва се шефът.- Другите правят по 20-30 на ден… И за колко пари? - За 333 334 долара. - Как го направи? - не може да повярва шефът. - Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая - една голяма. После му продадох три пръта - малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох го на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип. Шефът възкликнал недоверчиво: - И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?! - О, не! - отвърнало момчето. Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: "И без това този уикенд няма да правиш с*кс, защо не отидеш за риба?"
Умрял Джордж Буш.Отишъл в рая.Стоял там известно време и един ден отишъл да говори с Господ.
- Шефе, пусни ме един уикенд да отида до Ада да видя малко и друг свят, как е там, как се живее...
- Няма проблем. Този уикенд слизай долу, щом искаш.
Отишъл Буш в Ада. Посрещнали го от портите с шампанско. Влиза и гледа текат навсякъде реки от уиски, шампансо, вино, ракия, бира..., наоколо само готини мацки се разхождат голи...
Прекарал страхотен уикенд.Върнал се пак в Рая.
- Шефе, изнасям се в Ада за постоянно - казал на Господ
Взел си куфара и заминал.Стига до портите на Ада.Отваря му Дявола. Влиза Буш и кво да види... навсякъде огнени клади, писъци, стенания, бягащи в ужасение хора...
- А,бе, Дяволе, кво е станало тука, бе? Миналата седмица бях тука... то едни фиести и купони, то едни реки от алкохол, то градини с марихуана... а пък ся...?
- Ами то едно нещо е да си на почивка и друго да си резидент.
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има.
- Само една - отговаря момчето.
- Как така само една! - ядосва се шефът.
- Другите правят по 20-30 на ден... И за колко пари?
- За 333 334 долара.
- Как го направи? - не може да повярва шефът.
- Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая - една голяма. После му продадох три пръта - малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип.
Шефът възкликнал недоверчиво:
- И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?!
- О, не! - отвърнало момчето.- Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: "И без това уикендът ти е провален, защо не отидеш за риба?"
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
Момче от провинцията кандидатства на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. Шефът го назначава на поробен срок.
Първият му работен ден е дълъг и изморителен. В 5 часа шефът пита хлапето колко продажби е извърпило.
- Само една - отговаря момчето.
- Как така само една - ядоства се шефът - Повечето продавачи правят по 20- 30 продажби на ден. И колко пари докара?
- 333 334 долара.
- Как го направи? - не може да повярва шефът.
- Ами, дойде един мъж, на когото продадох първо малка кукичка, после средна кукичка и накрая голяма кукичка. После му продадох малка въдица, средна въдица и накрая голяма въдица. Попитах го къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох го на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли скутера, затова го заведох в отдела за автомобили и му продадох джип.
Шефът отсъпил две крачки назад и възкликнал учидено:
- Продал си всичко това на човек, който е поискал само една кукичка?
- О, не - отвърнало момчето - Той дойде да купи тампони на жена си, а аз му казах: "И без друго уикендът ти е провален, защо не отидеш на риба?"
Колин водел бурен живот. Когато не се скъсвал от работа, ходел на боулинг или тенис. Един уикенд жена му решила, че му трябва почивка, затова го завела на стриптийз. Той възразил, че не си падал по такива неща, но съпругата му настояла, че ще му се отрази добре.
Когато стигнали, портиерът на клуба казал:
- Здравей, Колин. Как си днес? Жената се изненадала.
- Просто играя боулинг с него -пояснил Колин. Седнали в клуба и дошла сервитьорка.
- Радвам се да те видя, Колин - поздравила го тя. - Уиски с лед, както обикновено, нали?
Съпругата се облещила.
- Сигурно често идваш тук!
- Не, не. Тя членува в моя тенис клуб.
След няколко минути към масата се приближила стриптийзьорка и прегърнала Колин.
- Любимият танц на маса, нали, Колин?
При тези думи жената изхвърчала от клуба. Колин я последвал и видял, че се качва на такси. Хвърлил се след нея в купето и тя започнала до му крещи. След няколко метра таксиметровият шофьор се обърнал и отбелязал:
- Днес май си случил на кофти мадама, Колин!
Забавен корпоративен език:

"Конкурентно заплащане": Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.
"Присъединете се към нашата динамична компания": Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сам.
"Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора": които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.
"Не държим на официалното облекло": Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре;
"Държим на стриктното изпълнение на сроковете": Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.
"Възможно е извънредно работно време": Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.
"Задълженията не са точно регламентирани": Ще бъдете "момче за всичко".
"Трябва да имате око за детайлите:" Нямаме качествен контрол.
"Висшето образование е плюс": Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.
"Търсим хора с амбиция за кариера": Жените, кандидатстващи за позицията трябва да са без деца (и да си останат така).
"Кандидатствайте лично": Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.
"Ние ще ви се обадим": Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.