Върви си лисицата през гората и... | Вицове

Върви си лисицата през гората и гледа една врана, която лети назад. - Ей, Врано, ти да не си се побъркала нещо, ма? Защо летиш назад? - Защото, Лисо, сега е демокрация! Лисицата седи и си мисли: - “Щом е демокрация и аз ще взема да вървя назад.” Станала и тръгнала назад. Върви си тя на заден ход по пътеката и изведнъж от едни храсти изскача вълкът, и както си върви тя заднешком я сграбчва, и й хвърля едно яко ч*кане. Върви лисицата отново през гората и едвам се държи на краката си. Гледа враната лети отново назад. - К'ва е тая демокрация, ма? Вълкът преди малко ми строши лагерите... - Ами, лисо, тя демокрацията е за тия горе, тия дето са долу и с демокрация и без демокрация, все ще им трошат лагерите...

1 глас

Трима старци решили да си направят оргия. Единия казва:
-Пешо, ти ша донесеш пиенето. Ваньо, ти ша донесеш ку*вите.
Един се обажда:
-Добре де ние ша донесем пиене и ку*ви ,а ти ко ша донесеш?
-Аз ша доведа еб*чите бе - нали ша гледаме!!!!

гласувай

Победителят в риалити-шоуто получава 1000 евро всеки месец до края на живота си!
п.с. Датата на края на живота ще определи спонсора на риалити-шоуто.

гласувай

Най-бързо от всичко в България вървят реформите в цените на хранителните продукти... в посока нагоре.

гласувай

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...

гласувай

По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб*л съм й майката на работата! И утре е ден!!!".

1 глас