Построили си животните кенеф в гората...

Построили си животните кенеф в гората и назначили зайо за диджей.
Идва баба Меца да сере и зайо пита:
- Какво да бъде бабо мецо?
- Еми нали ме знаеш мене, бавна съм, тромава... нещо по-спокойно.
Излиза Меца след 15 мин.
- Как беше бабо Мецо?
- Екстра зайо, ти си пич.
Минала Кума Лиса през кенефа.
- Какво да ти пусна лисо?
- Ами нещо пъргаво и живо, нали ме знаеш, аз съм си такава.
Свършила работа и на излизане от кенефа зайо пита:
- Как беше Лисано?
- Екстра, много те бива.
Задал се вълка с хлътнали от болка очи, толкова му се серяло, че две не виждал.
- Здрасти Вълчо, каква музичка да ти пусна до като тропкаш? - попитал любезно зайо.
- А бе ква музика бе?! Ще се насера! Пусни там квото имаш - и нахълтал в кенефа.
Излиза след малко вълка целия усран по краката и опашката.
- Как беше вълчо, хареса ли ти? - любезно попитал зайо.
- А бе как можа баш химна да пуснеш бе...
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.