Един човек минава по улицата и...

Един човек минава по улицата и подире му папагал вика:
- Ей, маркуч!
Човекът се обръща, вижда папагала и после продължава по пътя си. На другия ден същия човек се облича добре, така че никой да не го познае и минава по същата улица. Папагалът пак се провиква:
- Ей, маркуч, какво правим днес?
Човекът се ядосва, отива при собственика на папагала и пита дали може да го откупи и колко струва. Собственикът отговаря, че струва 10 000. Човекът го откупува и като се прибира у тях слага папагала в един чувал и почва да блъска чувала по стената, да скача върху него, да го налага с тояга и това продължава 10 минути. Накрая пуска папагала и той замаян казва:
- Егати, имаше 10-минутно силно земетресение и само аз и маркуча оцеляхме...
Закон на Нолис:
1. Броят на неподходящите селекции при търсене в Интернет се увеличава право пропорционално на спешността на търсенето.
2. Броят на неподходящите клишета и ключови думи се удвоява всеки месец, така че след 2000 години всяко търсене ще бъде безсмислено.
3. С технологичния напредък правилната употреба на езика, и особено на правописа и граматиката, запада.

Закон на Лиз:
Ако часове наред се опитваш да се включиш в натоварен сървър, връзката ще се разпадне веднага, щом успееш.

Еквивалент на Ериксън:
Ровенето в Интернет е все едно да прекараш цял ден край щанда със списания.

Фактор на тегленето от интернет:
Ако тегленето на даден файл отнема час, някой в дома ви ще вдигне телефона на 59-та минута.

Постулат нс Пикасо:
Компютрите са безполезни.
Дават ти единствено отговори.

Правило на Макмахън:
Каквото и да търсиш, поне един порно-сайт ще отговори на изискванията ти.

Закон на Ректър за електронната поща:
Никога не забелязваш печатната грешка докато не натиснеш бутона "Send" .

Лема на Съливан:
Изкуственият интелект не е равностоен противник на природната глупост.

Успокоение на Брадли:
Ако компютрите станат твърде могъщи, можем да ги организираме в комитет - това ще ги съсипе.
Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си. Показал и всичко - кухня, хол, спалня с две легла. Майка му отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и казал:
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!
Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
- Джон, знаеш ли, че се чудя ... откакто майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единия сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
- Малко вероятно е мама да го е взела, но ще й пиша.
В типичен британски стил Джон оформил: "Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там."
В отговор на това получил: "Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартиранта ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож. С любов: Мама"