В обществената тоалетна седи мъж. Свършил...

В обществената тоалетна седи мъж. Свършил си работата, а хартия няма. И пита съседната кабинка:
- Извинете, да имате хартия?
Отговор:
- Хартия нямам, но мога да ви дам молив.
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
- Абе ти що пасеш трева?
- Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...
- На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса."
Минава друг гражданин:
- Що пасеш бе?
- Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...
- На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..."
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
- Какъв си ти и що пасеш тука?
- Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...
- Ти зимата беше ли на барикадите?
- Бях, бях!
- А скача ли, вика ли за нас?
- Виках, скачах!
- А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
"Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов."
Учителят по математика Toнчев изчаква вратата на кабинета да се затвори и след това се обръща към единствения ученик, който седи на втория чин до прозореца:
- Знаеш ли защо те накарах да останеш след часовете, Мишо?
- Не, господин Тончев - отвръща смутено момчето, като потрива с длан късо остриганата си коса.
- Заради това, което те видях да правиш в час. Не отричай - усмихва се дяволито учителят. - Наблюдавам те цял месец. Ти работиш с четири хикса?! Признай си!
- Е, понякога успявам - отвръща Мишо.
- Виждал съм ученици да работят успешно с две неизвестни, някои опитват и с три. Но с четири неизвестни! Това е нещо изключително!
- Може ли да ви призная нещо? - пита момчето.
Учителят по математика се приближава до него, гали го по главата и бащински го подканя:
- Разбира се, моето момче. Слушам те.
- Опитвал съм и с шест хикса и то твърди, господин Тончев.Дори два пъти успешно.
- Ти, ти... Ти си гений! - засиява в усмивка учителят и от вълнение дърпа силно кръпката на лакътя на сакото си.
- Да залагаш на шест равни мача, да познаваш шест хикса! Гений! Мишо, моля ти се, кажи ми поне три хикса за следващия тираж и веднага ти оправям двойката по математика.