Седнал съм и ям на едно...

Седнал съм и ям на едно място. Празно е, никое време. На съседната маса, точно до рамото ми, идва и сяда наперена госпожа. След минута става, пресяга се към масата ми и пита дали може да вземе солта. Кимам. След по-малко от минута се пресяга и пита за оцета. Отново кимам. И започва да говори. Била учителка от 13 години. Разказа ми за министъра, за директора, за предишния директор. Вече даже не кимам. Колко невъзпитани били големите момичета. На нейна приятелка дъщеря ѝ също. Племенницата ѝ и тя, никакъв контрол, никакво самосъзнание, какви жени щели да станат, не знаела. Внезапно сякаш се сепва. Усещам, че ме преценява нещо. И пита:
- Вие, впрочем момичета имате ли?
Поглеждам я:
- От време на време.