Тате, може ли да взема...

- Тате, може ли да взема колата за довечера?
- Сине, защо не ходиш пеша? Господ защо ти ги е дал тези два крака?
- Единия за газта, другия за спирачката.
Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката:
- Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Амии, доведе ме да ми изпилят ноктите.
Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...