Един чернокож влиза в един магазин...

Един чернокож влиза в един магазин обаче продавачката страшно много мразела негри.
- Добър ден, искам да ми дадете от най-скъпата ви котешка храна.
- Не мога да ти дам.
- Защо, нали тук се продава храна за животни?
- Да, продава се, но как ще ми докажеш, че имаш котка, а не купуваш храната, за да я изядеш ти? Ходи до вас, доведи котката и тогава ще ти дам.
Нямало какво да направи човекът, върнал се вкъщи, взел коткатаи я занесъл в магазина. Продавачката нямала какво да направи и му дала храната. На следващя ден въпросният негър пак идва в магазина.
- Добър ден, искам от наи-хубавата кучешка храна.
- Ми, няма да ти дам от нея. Трябва да ми доведеш кучето, за да се уверя, че имаш такова.
Чернокожият отново се върнал вкъщи, взел кучето и го занесъл в магазина и продавачката му дала храната.
На по-следващия ден човекът пак идва в магазина и носи само една кутя от крем. Продавачката се зачудила и попитала:
- За какво носиш тая кутия?
- Вземи и помириши!
Продавачката отворила кутииката и помирисала:
- Аууу, лайна, мирише на лайна!
- Да, точно така, а сега ми дай една тоалетна хартия.
Един човек си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната с точното образование.
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина:
- Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко.
Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! Веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика:
- Айде момче, стани да седна, че съм стара жена.
Момчето й вика:
- Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те!
А тя:
- Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат...
- Е виж колко празни места има седни там...
Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло:
- Maмка му, пак ще карам прав!
Ако си консервативен в с*кса, никога не ще познаеш удоволствията на тази игра. - Жена, спиш ли? – докосвам леко жената по рамото. - Спя. - Е, как можеш да спиш при тези крясъци!? Тоя ще я убие! Егати младоженците! - Спи. – отвърна невъзмутимо жена ми. – Няма да я убие. - Как няма! Не чуваш ли как крещи. Сигурно я души нещо. Ние на времето цяла нощ на любов го отдавахме, а тези… - Млъкни. А ти не чуваш ли, че леглото скърца равномерно. Правят любов. - Правят любов ли!? Егати любовта. После всичко утихна и повечето от живущите в блока заспаха неспокоен сън. За мой късмет на сутринта се засякохме с младоженеца. - Орлине, какви бяха тези крясъци снощи!? Да не я понатупа малко. - Глупости! Никога не бих го направил. Аз обичам жена си. Погледнах го с недоверчив поглед. - И защо крещеше толкова!? Имах чувството, че жена ти бере душа. - От орг*зма. Не може да се сдържа и изразява много спонтанно удоволствието, което изпитва. Знаеш ли, моята жена предпочита ан*лния с*кс. Изпитва по-голям орг*зъм от нормалния. Чудя се, как ще правим деца. - Ан*лния? Мен, ако ме… Ще скоча от седмия етаж. - Ти да не си жена. Те са други. Замълчах и се разделихме, за да не закъснея за работа. На следващата нощ всичко започна отначало. Неистови крясъци продължаваха вече почти час. - Жена, спиш ли!? - Спя. - Знаеш ли, права си. Сутринта срещнах Орлин и той ми каза, че изпитвала по-голям орг*зъм, когато правела ан*лен с*кс. Мислех, че ви боли. - Някои жени наистина ги боли, когато не са възбудени достатъчно. - Ти пък от къде знаеш, като никога не сме го правили двамата!? - Така е. Двамата не сме.