Иванчо отова при баща си...

Иванчо отова при баща си:
- Тате, тате, татееее дай 10 лв.
- Що са ти ве ахмак?
- Бизнес тате, бизнес.
Дал му баща му парите и Иванчо отива при мелничарката и я пита:
- Мелничарке за 10 лв. ще се съблечеш ли гола?
- А ми за 10 лв. Само ще си сваля блузата.
- Ами добре – казал Иванчо и й дал 10 лв.
На другия ден Иванчо отива пак при бащаси:
- Тате, тате, татееее дай 20 лв.
- Сега пък за кво са ти бе тюфлек?
- Бизнес тате, бизнес.
Дал му баща му парите и Иванчо пак при мелничарката и я пита:
- Мелничарке за 20 лв. ще се съблечеш ли гола?
- Ами добре.
Дал и той парите. И я пита за колко пари ще му се пусне. А тя :
- Ами за 50 лв.
На другия ден Иванчо отова при баща си и пак:
- Тате, тате, татееее дай 50 лв.
- Какво пак искаш бре диване?
- Бизнес тате, бизнес.
Баща му кво да го прави един син дал му ги, но този път решил да го последва да види какво ги прави тия пари. Какъв е аджиба тоя бизнес.
Отива при мелничарката нашия Иванчо и казва:
- Мелничарке ето ти 50 лв., ай ся да се е*ем.
- Ами добере Иванчо.
Почнали те да се чукат, а бащата на Иванчо гледа през прозореца. По едно време на мелничарката й станало много хубаво, Иванчо усетил и казал:
- Мелничарке аз си тръгвам.
- Стой, стой бе Иванчо.
- А не аз си тръгвам.
- Стой, стой ще ти дам 20лв.
- А не тръгвам си.
- Стой, стой ще ти дам 50лв.
- А не тръгвам си.
- Стой ще ти дам 100лв.
- А не.
- Стой ще ти дам 200лв.
- Не не тръгвам си.
В това време от прозореца се чуло:
- Вземи ги бе ахмак, вземи ги.
- А бе тате трай си малко, цяла мелница щях да ти подаря.
Англичанинът, французинът и бай Ганьо умрели и решили да се пробват в Линукския рай. Там ги очаквал самият Господ.
- Какви сте вие? – попитал той.
- Линукс администратори. – отвърнали всички.
- Добре, сега ще ви проведа малък тест. Но да за знаете, че ако се провалите, отивате право в /dev/null.
Всички потръпнали.
- Добре, започваме. – продължил Господ. – С какви дистрибуции сте работили?
- Федора – казал англичанинът.
- Убунту – казал французинът.
А бай Ганьо казал:
- Бонго-бонго!
Всички се спогледали, а Господ попитал:
- Къде се намира мрежовият конфигурационен файл във вашата дистрибуция?
- /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-името-на-интерфейса – отговорил англичанинът.
- /etc/network/interfaces – отговорил французинът.
- Бонго-бонго – отговорил бай Ганьо.
- И къде се намира това „бонго-бонго”? – попитал Господ.
- В директория „бонго-бонго” – уверено отвърнал нашенецът.
- Добре, друг въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира програма във вашата дистрибуция?
- yum install името-на-пакета. – отговорил англичанинът.
- sudo apt-get install името-на-пакета. – отговорил французинът.
- bongo bongo. – отговорил бай Ганьо.
- Хм... Какво значи това? – попитал Господ бай Ганьо.
- Ами bongo е командата с която се инсталират пакети, а "bongo" е името на скрипта, с който се компилира пакетът "bongo". – с гордост отвърнал бай Ганьо.
- Добре. Последен въпрос. – казал Господ. – Как се инсталира вашата дистрибуция?
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – казал англичанинът.
- Стартирам инсталационната програма и следвам инструкциите – отговорил французинът.
- Ами значи... – започнал бай Ганьо. – Бутам бонго-бонго сиди-то, маунтвам бонго-бонго партишъна, дърпам бонго-бонго тар в гъза-то и го опъвам, после...
- Достатъчно. – отсякъл Господ. – Изпитът свърши.
Всички се умълчали. После англичанинът се престрашил и попитал:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – казал Господ.
И французинът се престрашил:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Не! – и на него казал Господ.
Дошъл ред и на бай Ганьо да се престраши:
- Господи, ще отида ли в /dev/null?
- Бинго! – бил отговорът.