Поради гъстата мъгла в главата, полетите...

Поради гъстата мъгла в главата, полетите на фантазията са отменени...
Жена се обажда на любовника си:

-Скъпи, мъжа ми замина за 2-3 дена до Пловдив, ще дойдеш ли? Знеш ли как хубаво ще си изкараме - сами ще бъдем. Любовника й отива, тя сложила салатка, сядат, хапват, пиват, събличат се и лягат в леглото, а в това време мъжът й се прибира, забравил нещо и ги вижда заедно голи в леглото и вика:

- Малеее, какво ще правите тука? Ти кой си бе, ти , че е*еш жената, така ли? Ела сега да те нае*ем в кухнята, да видиш как се е*е!

Хванал го, теглил му един к*р и го изгонил.

Минава един месец и жената пак се обажда на любовника си.

-Скъпи, извинявай за предния път, ама тоя моя все забравя по нещо, ама сега замина за Варна и съм сигурна , че няма да се върне.

Той пак идва хапват, пийват, тамън се събличат и мъжът й пак се връща:

- Абе ти к'во праВИш тука ? Те тая значи ще е*еш жената! Я ела сега да те на*ба в кухнята, да видиш как се е*е! Пак го на*бал, пак го изхвърлил. Трети път се обажда жената:

-Съжалявам, че така се случи, ама тоя моя все забравя по нещо, ама виж какво сега, тоз път замина за Москва от там ми се обади, няма начин да се върне.

-Ами той мъжът ти като няма да идва ... аз за какво да идвам ?
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!