Стои заека на пънче и пише...

Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.
Вървят си трите мечета из гората, отивали да ядат боровинки. По едно вре ги среща зайо байо и има вика:
-Ей мечета, да ви е*а майката.
Разплакали се мечетата и хукнали към баба меца да й се оплачат:
- Мамо мамо сега ни срещна зайо байо и ни напсува... каза, е ще ни е*е майката.
Ядосала се баба меца:
-Ще му кажа аз на него... ако още веднъж ви напсува жив ще го одера...
На следващия ден отново мечетата тръгнали за боровинки, отново ги видял зайо байо и им рекъл:
-Ей мечета, ще ви е*а майката.
Те хукнали отново разплакани при баба меца и й казали, че пак зайо байо ги е напсувал. Ядосала се много баба меца и им рекла:
-Хайде покажете къде е да му дам един урок аз на него.
И мечетата я завели при мястото където бил зайо байо. Тя наточила зъби и хукнала да го гони, а зайо бягал ли бягал, по едно време баба меца взела да го настига. И тамън да го хване и се заклещила между две дървета. Зайо байо се спрял, отишъл при нея, погледнал я и рекъл:
-Абе бабо мецо, извинявай, нищо лично ама обещах на децата...