Киркор и Гарабет правят бизнес в...

Киркор и Гарабет правят бизнес в Африка. Отиват в едно малко село и Киркор заявява на местните, че ще купува маймунки, по 10 лв. едната. Местните ловят и му носят купища от тях. Когато маймунките намаляват, Киркор заявява, че ще ги купува по 20 лв. едната. Местните стават по-усърдни и му ловят купища, докато те пак започват да се изчерпват. Киркор увеличава цената на 25 лв. и запасът от маймунки толкова намалява, че вече почти не може да се открие маймунка в джунглата. Киркор, тогава казва, че ще им плаща по 50 лв. на парче, но понеже му се налага да замине, оставя Гарабет да се разплаща. Гарабет събира местните: - Скивайте всички тия маймуни, в клетката. Ще ви ги дам за по 35 лв. едната, а той като се върне, ще му ги шитнете по 50 лв. всяка. Местните започват да обикалят съседните села, събират купища пари и изкупуват маймунките на по 35 лв. Киркор и Гарабет изчезват, заедно с 650 хиляди лева. Местните, никога повече не са им видели очите... гледат опашките, на един билюк маймуни, около тях... Дядо Киркор към внука си: - Сега наясно ли си, какво е Балкански План за Избавяне от Финансово Затруднение?
След 35 години вярна служба на българските пощи, дошъл и последният работен ден на Петьо пощальона. Отишъл той до централата взел си писмата, натоварил ги в раницата, преметнал я през рамо и тръгнал по адресите, които обикалял още от първата си година в пощите. Когато стигнал първия адрес на вратата го посрещнало цялото семейство, на което той носел пощата вече дълги години, поздравили го за пенсионирането и му подарили дребно подаръче за спомен. Радостен, Петьо продължил към втората къща, където собственикът също много доволен и благодарен на Петьо, за добрата му служба през годините, му подарил кутия кубински пури - да си ги пуши с пенсията. Още по-развеселен Петьо стигнал третата къща и звъннал на звънеца. Вратата му отворила домакинята - ослепителна блондинка облечена доста провокативно. Без много приказки мацката го хванала за ръката, завела го в спалнята на горния етаж и там няколко часа двамата правили див с*кс. След като се облекли, горещата русокоса дама го завела в трапезарията на първия етаж и му направила закуска и кафе. Петьо отпил от кафето и видял, че в чинийката под чашата има банкнота от пет лева. Тогава вече решил да попита: - Абе, всичко прекрасно, ама какви са тея пет лева? Мацката отговорила с усмивка: - Ами, тази сутрин казах на мъжа ми, че ти е последния ден на работа и трябва да направим нещо специално за теб. А той ми каза "Е*и го тоя - дай му пет лева!". Закуската пък беше моя идея.
Млад поет през комунизма написал стихотворение и го занесъл за одобрение. Чете служителят: "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта..." и коментира:
- Така,много добре, за един млад поет като вас. Засегнали сте любовната тематика, но не сте засегнали трудова тематика.
И върнал поета. Идва поета след известно време пак.
"Аз почуках, тя отвари и така започна любовта. Под прозореца двама работници копаеха канал."
Служителят отново с неголямо одобрение прочел стихотворението и казал:
- Добре, момче, засегнал си любовна тематика, трудова тематика, но я няма партийната тематика.
И върнал поета отново. Връща се поета след време с преработеното стихотворение и чете:
- "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал."
- Добре! - казал служителят - Засегнал си любовна тематика, трудова тематика, партийна тематика, но го няма най-важното: Вярата в утрешния ден.
И отново го върнал. След време поета идва отново и представя стихотворението си:
- "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време Киро хвърли лопатата и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"