Учителката извикала бащата на малкия Иванчо...

Учителката извикала бащата на малкия Иванчо.
- Господине, добро дете е, но, деликатно казано, трябва да обърнете сериозно внимание на порочния му начин на мислене и цензуриране на речника му!
- Кво направи г-жо?
- В часа по зоология зададох въпроса, кое животно има най-големи яйца? Иванчо отговори - слонът.
- Ако не са на слона, на кой са тогава?
- На щрауса, г-не!
- Хм, затова ли като тръгне да се опита да литне, маха, маха с крила, криви се и колкото и да се засили, все не може да литне! Ясно!
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…