Искаш ли да излезем? - Оф...

- Искаш ли да излезем?
- Оф, то аз съм в онзи особен период от месеца...
- Неразположена си?
- Преди заплата съм...
Американецът, французинът и Бай Ганьо попаднали на остров с канибали. Вождът на племето дошъл при тях и им казал:
- "Ние сме канибали, но въпреки това сме цивилизовани. Яденето на хора вече не е на мода, но за сметка на това ще ви е*ем и всички ще ви се изредим, ако не ни покажете нещо, което не сме виждали".
Пръв се престрашил американецът. Вождът му дава две мраморни топчета и му казва:
- "Искам с тези две топчета да направиш нещо, което не сме виждали"!
Американецът рекъл:
- "Аз се занимавам с йога и мога да правя невероятни неща".
Започнал да гълта, плюе, да си вади през носа, гъза и отвсякъде въпросните топчета. Вождът се доближил до него потупал го по гърба и го завел в една колиба, където стар йога медитирал на една педя над земята.
На*бали американецът, дошъл ред на французина. Той казал:
- "Ние французите сме весела нация и обичаме цирка. Самият аз работя в цирк".
Започнал да показва най-различни жонглиращи номера с двете топчета. Пак дошъл вождът при него, потупал го по гърба и го завел в друга шатра. Там имало десетки телевизори със сателитни програми и на някои от тях вървели циркови представленя. И това канибалите го били виждали. Нямало как - изредили се и на французина.
Дошъл ред на Бай Ганьо. Той получил двете топчета и се помолил на вожда:
- "Може ли да ме оставите насаме за 5 минути да си помисля какво мога да направя"?
Вождът се съгласил и му казал:
- "Добре, но ще ти пратим някой да те наблюдава, нищо, че сме на остров".
Заминал Бай Ганьо с пазача си настрани. Обаче не минали и 5 минути, когато пазачът на Бай Ганьо се завърнал тичешком и запъхтян и рекъл:
- "Вожде! Вожде, голямо чудо стана, такова нещо не си виждал".
- "Какво бе?" - рекъл вождът.
- "Вожде, не, такова нещо не си виждал изобщо, нещо невероятно..."
- "Изплюй камъчето, какво стана" - рекъл леко изнервено вождът.
- "Какво стана, какво стана. Ами докато седеше и си мислеше, какво да прави с двете топчета, едното го счупи, а другото го изгуби".
В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... и карам си аз и зад мене тир. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра а не зная как. Питам тате и той казва - Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по лошото бе че тира се удари в нас и се обърна.
- И какво от това Иванчо?
- Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше че тира беше с кивита.
- И какво от това Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да и съобщя за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те и трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?
Тя каза: Нямаш хубаво тяло.
Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта.

Тя каза: не си достатъчно мъжествен.
Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост.

Тя каза: глупав си.
Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга.

Тя каза: не можеш да ме издържаш.
Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход.

Тя каза: ти си канцеларска мишка.
Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване.

Тя каза: алчен си.
Той й купи къща в "Бояна" и "Порше".

Тя каза: безнесът направи от теб дяволски бездушен човек.
Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора.

Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, със стари дънки, отслабнал и гладен.
Тя каза: Кво се чудиш? Не те обичам и това е...