Един човек замръкнал с магарето си...

Един човек замръкнал с магарето си в балкана. Изневиделица се натъкнал на някаква постройка с ограда и голяма порта с малко прозорче на нея. Почукал той на портата а от малкото прозорче се чул женски глас: - Добър вечер! Що щеш тука страннико? - Ами замръкнахме с магарето, та ако може да пренощуваме, че голям студ сви? - Много съжалявам, ама тук е женски манастир и мъже не се допускат! - отговорила жената. - Добре де, все пак сте Божи хора, няма ли да се смилите над нас? - Наистина много съжалявам, обаче това е абсолютно забранено! Тръгнал човекът да си ходи и говори на магарето: - Ееех, Марко! Както изглежда ще ни мръзнат големите х*йове тази вечер! Тогава от прозорчето се чул отново женския глас: - Аз му викам - влез, а той "Мрън, мрън, мрън..."
Дневник. Ден първи. Приготвих си багажа и съм готова за плаването, взех си козметиката и най-хубавите дрешки. В трепетно очакване съм. Ден втори. Целия ден в морето, разкошна отпуска. Видяхме делфините и китовете - красота! Срещнах капитана, изглежда много внушителен мъж. Ден трети. Бях в басейна и поиграх голф на голямата палуба. Капитанът ме покани на вечеря на неговата маса. Много привлекателен мъж и истински джентълмен. Трогната съм. Ден четвърти. Бях в казиното, беше хубаво. Спечелих сто долара. Капитанът ме покани на великолепна вечеря в каютата му. Интересна вечеря, с шампанско и прочие. Помоли ме да прекарам нощта при него. Казах му, че няма шансове, аз съм вярна на мъжа си. Ден пети. Върнах се от басейн и малко съм поизгоряла от слънцето. Реших да отида в бара, да изкарам там деня. Капитанът ми поръча питие. Невероятен джентълмен е. Отново ме покани в каютата и каза, че ако не се съглася, той ще потопи кораба. Изплаших се. Ден шести. Днес спасих 1200 човека. Два пъти.