Влиза мъж в гастроентериологичния кабинет и...

Влиза мъж в гастроентериологичния кабинет и се жалва на доктора:
- Докторе, не съм ходил по голяма нужда от две седмици.
- Как се казвате и какво работите?
- Драган Петров, строителен работник.
- По-точно?
- Ами бъркам цимент, по 50-60 торби на ден.
- Елате с мен в тоалетната.
Отишли в тоалетната, доктора помолил Драган да се надупи, ударил го с една талпа по задника, колкото му сила държи и Драган се изсрал. Олекнало му и радостен попитал доктора:
- Докторе, какво ми имаше? Как така толкова бързо ме оправи?
- Значи, казваш, строителен работник си? И бъркаш цимент, а?
- Тъй вярно, докторе.
- Драгане, ще те помоля само следващият път като кендзаш на обекта да си купиш тоалетна хартия, а не да се бършеш с торби от цимент.
След 15 годишна служба като свещеник в чест на отец Паскуале била организирана прощална вечер. За кратка тържествена реч бил поканен много известен политик. Политикът закъснял и свещеникът решил да каже няколко думи на паството ки, за да мине време.

"Първото си впечатление за общината аз получил от първата изповед, която изслушах тук, и си помислих, че архиепископът не е пратил на ужасно място.
Първият човек, когото изповядах, ми разказа, че е откраднал телевизор и пари от родителите си, извършил е кражба на работното си място, имал е увлекателни интимни отношения с жената на шефа си, и понякога се занимавал с продажба на наркотици. И, за капак на всичка, той ми призна, че заразил с венерическа болест своята сестра.
Бях шашнат и потресен. Но с течени на времето се запознах с останалите енориаши и видях, че не всички са такива - видях добри и отговорни хора. Ето така изминаха 15 години от моята кариера на свещеник."

Накрая се появил и политикът, за да произнесе дългоочакваната реч. Извинявайки се за закъснението си, той започнал: "Никога няма да забравя този ден, когато се появи нашият нов свещеник. За мой огромен късмет аз първи се изповядах при него..."