Червената шапчица, разказана от каруцар Е*а...

Червената шапчица, разказана от каруцар
Е*а да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го е*ъ у гъзъ. Тогава вълка, да го е*а в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, де*а тая женка парлазирана. Е*а й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, де*а нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе е*ала си е майката. И почва да я пита, де*а нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й де*а. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му е*ал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.
През 21-часовия си престой на луната, Нийл Армстронг няколко пъти повтаря: - Честито, господин Липински. От базата в НАСА в Тексас не са чували за никакъв господин Липински и всеки път питат Армстронг за какво говори. Астронавтът обаче се прави, че не ги чува. Години след завръщането си на земята в редките интервюта, които Армстронг дава винаги се намира някой, който се сеща за мистериозния господин Липински, но покорителят на луната мълчи упорито. Чак след години Армстронг разкрива загадката. - След като господин и госпожа Липински не са вече сред живите, мога да ви кажа. Когато бях малък прескочих в двора на съседите, за да взема бейзболната ни топка, която беше паднала там. Тогава чух съседите да се карат в спалнята си. Госпожа Липински викаше на мъжа си - "Орален с*кс? Ще ти направя орален с*кс, когато съседското хлапе стъпи на луната!"