Един мъж, рибар-маниак, се оженил за...

Един мъж, рибар-маниак, се оженил за втори път. След месец отива на реката, един такъв пребит, със синини, обинтован. Седи и мълчаливо лови риба. Приближили се приятелите и го питат какво се е случило. Той неохотно им разказва:
- Прибирам се миналата седмица вкъщи, а жената ме пита: къде беше? А аз й дадох рибата и й казвам - бях за риба. Тя пак ме пита: къде беше? А аз и казвам - не виждаш ли, за риба. Тя казва: последен път те питам: къде беше? А аз пак - за риба.
... Кой може да помисли, че тя е наясно, че в Искъра сафрид не се лови.
Иванчо говори с баща си:
- Тате дай 50 лева. Подготвям страшна далавера.
След много пазарлъци бащата се навил.
На следващия ден Иванчо е при учителката си с петдесете лева. Казва й:
- Госпожо, давам ви тия пари, ако ми дадете да ви целуна.
- Ама как бе Иванчо? - възмутила се даскалката - Та аз съм учителка!
- Хайде бе госпожо, тва са си много пари!
Съгласила се учителката.
Ден по-късно Иванчо отива в училище този път със 100 лева. Започнал нов пазарлък с даскалицата:
- Госпожо, давам ви 100-те лева, ако ми дадете да ви пипна по едната ц*ца.
Този път учителката останала още по-възмутена, но приела, пък и това си били "много пари" На другия ден Иванчо идва с още 500 лева изстискани от татенцето.
Отива при учителката си с ново предложение:
- Госпожо, давам ви тези 500 лева, ако ми дадете да спа с вас.
- Иванчо, та това на нищо не прилича...
Както и очаквал Иванчо отново се навила, обаче понеже Иванчо бил притеснителен, взели единодушното решение да и завържат очите с черна лентичка. И така влезнали те в учителската стая, легнал Иванчо върху даскалицата, завързал й очите и започнали...
Да обаче минало час минало два, а Иванчо не свършвал.
- Хайде бе Иванчо, що си толкова бавен? - попитала очудена учителката.
- Аз не съм Иванчо, госпожо - отговорил момчешки глас - аз съм Петърчо. Иванчо стои на вратата и събира кувертите...