Години наред леля Сийка вдигала бариерата...

Години наред леля Сийка вдигала бариерата на заводския портал. Всяка сутрин поздравявала учтиво директора:
- Добро утро, другарю Иванов.
Една сутрин обаче щом го видяла поздравила свойски.
- Добро утро, Пешо.
- Забрави ли, че съм ти директор?
- Ами аз, нали когато хората преспят заедно си стават близки?
- Че ние къде сме спали заедно.
- Как къде, на партийното събрание.
Ако шофьорите ги взимаха на работа като програмисти, то ето
как щеше да изглежда една обява:

Длъжност: шофьор

Изисквания: професионални навици на управление на леко- и
тежкотоварни автомобили, тролеи, трамваи, влакове на
метрото, трaктори, багери, БМП и съвременни леки/тежки
танкове, на въоръжение в страните НАТО.

Навици за ралийно и екстремално управление са задължителни.
Опит във Формула-1 - препоръчва се.

Знания и опит в ремонт на бутални и роторни двигатели,
автоматични и ръчни трансмисии, системи за запалване,
бордови компютри, ABS, GPS и автомобилини аудио системи на
водещи световни производители - задължително.

Опит в провеждане на тенекеджийски и бояджийски работи -
плюс.

Кандидатите трябва да притежават сертификати от BMW, General
Motors и Bosch, а също и дипломи за участие в големи
международни ралита, но не по-стари от 2 години.

Заплащанe: 300-500 лева, определя се в зависимоста от
резултата на интервюто
След тазвечершната среща с един от класиците на екшъна, смятам да продължа с класическите истории. Всъщност, само началото на днешната случка е класическо – всичко започнало, когато в един бар се срещнали двама приятели. Единият бил адски весел, а другият – напротив – умълчан, умислен и тъжно поркал уиски след уиски… Пиел и ставал все по-мрачен и все по-мрачен…
Първият гледал, гледал, пък не издържал и решил все пак да прояви малко общочовешко съчувствие. Примъкнал стола си по-близо до приятеля си, тупнал го по рамото и попитал:
- Кажи бе, приятелю, кажи кво те мъчи толкова, кво не е наред?
- Абе мани бе… Не е за разправяне… Ожених се…
- Ааа – разбиращо казал онзи – ясно. И кво, тая кучка сигурно ти изпива мозъка, държи се гадно и не ти се прибира, така ли?
- Не бе – казал вторият – въобще не е така… Не е гадна. Тя е адски възпитана и интелигентна жена.
- Ами тогавна какво? Скандали ли ти вдига?
- Няма скандали бе, братче, нали ти казвам – тя е безкрайно интелигентна, адски умна и адски възпитана…
- Ми тога кво бе – да не би пък нещо, а? С*кса нещо да не би да не върви… Щото се случва да знаеш…
- С*кса… - тихо промълвил вторият – да ти кажа за с*кса… Тя обожава френската любов… Всяка вечер, още щом се прибера, още от вратата ме хваща и ме започва… Толкова френска любов и във Франция няма, вярвай ми… Френска, френска… Направо не знам къде да бягам вече…
- Абе пич – изумил се първият – ти си изперкал бе… Абе ти найш колко са малко жените, дето го правят това всеки ден бе?! Абе ти найш, че твойта жена е злато бе! Ти си луд бе, ти просто не можеш да я оцениш бе! ! Как може да бягаш бе?!
- Ми нали ти казвам – още по-унило продължил вторият –. Тя е адски интелигента и възпитана… И обожава да ти прави френска любов!
- Е кво не ти харесва бе, малоумник?!
- Кво, кво… Ама тя го прави с нож и вилица!
Научила мечката, че ще има ревизия в гората. Разтревожила се:
- Бре, ами сега! Аз - с кожух, мъжът ми - с кожух, децата - и те с кожуси. На една заплата - откъде!?
Хукнала да се спасява. Срещнала я костенурката:
- Мецо, накъде си хукнала?
- Остави се... Ревизия ще има. Как да обяснявам откъде са всичките тези кожуси?
Стреснала се костенурката:
- Бре, ами сега! Аз - с къща, мъжът ми - с къща, децата - и те с къщи. На една заплата - откъде!?
Хукнала след мечката. Срещнал ги щъркелът:
- Какво сте се разбягали така? Фитнес за сваляне на килограми ли правите?
- Остави се... Ревизия ще има. Как да обясняваме откъде са всичките тези кожуси и къщи?
Изстинала му усмивката на щъркела:
- Бре, ами сега! Аз - всяка година на екскурзия в чужбина, жена ми - на екскурзия в чужбина, децата - и те на екскурзия в чужбина. На една заплата - откъде!?
Хукнал с тях. Срещнали маймуната. Като ги видяла, че бягат - и тя се присъединила. По едно време се уморила и се сетила да ги пита защо бягат. Обяснили й за ревизията. Маймуната се плеснала по челото и рекла:
- Бягате, защото не ви е чиста работата. Ами аз, с моето голо дупе, накъде съм хукнала?!