Беден алжирец излиза от пазара, без...

Беден алжирец излиза от пазара, без да е купил овца за празника. На входа го среща приятел, които продава овца и го пита:
- Ти защо си тръгваш без овца?
- Тази година са много скъпи, а аз има само 2000 динара, не ми стигат парите.
- Аз ти продавам моята овца за 1500.
- Много е хубава за 1500 динара, не ти вярвам.
- Да, ама има един дефект.
- Какъв й е дефекта?
- Болна е от СПИН.
- А, това няма значение за мен, купувам я.
Връща се човека вкъщи, жена му вдига скандал виждайки каква скъпа овца е купил.
- Не е скъпа бе, жена, евтина е защото е болна.
- От какво?
- От СПИН.
Следва луд скандал за това, че ще зарази семейството си.
- Чакай бе, жена, аз купих овцата за ядене а не за еб*не.
Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали,ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живяли нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
-Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая пу*карлък изпона*бах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
-Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...