На Небето в ранният следобед. Напекло...

На Небето в ранният следобед. Напекло слънцето, гали лек ветрец, а пред Райските врати мързеливо придрямвал св. Петър. По пътя от от Земята, виещ се между облачетата се задал един силует. Приближил се и застанал пред св. Петър. Усетил сянката, той надигнал единия клепач и удостоил с премрежен поглед новодошлия. - Ти... какво искаш? - Ами... искам да вляза. И посочил към Райските порти. Св. Петър бил в добро настроение, а и както го напекло слънцето хич не му се мърдало да проверява по тефтерите, за тук ли е или не, и щракнал с пръсти. - Айде, от мен да мине - влизаш! Портите се отворили, новият изчезнал зад стените на Рая, а Св. Петър продължил блажената си и божествена дрямка. Не щеш ли, след малко от вътре се чуло някой да блъска по вратата. Стреснал се св.Петър, че до сега такова не му се било случвало. Щракнал с пръсти. Иззад процепа между вратите се промъкнал бързешком новодошлият. - Какво стана? - Трябва да изляза... - и хукнал на обратно по пътя към Земята. Св. Петър го съпроводил с недоумяващ поглед, почесал се по тила и пак се настанил да почива. След малко, тъкмо задрямал, усетил, че върху него се е надвесила сянка. Отворил очи и пак видял същият човек. - Какво искаш пак? - Ами... пак да вляза... - То това тук, да не ти е хан? Влез - излез... Тъй не може! Реши какво искаш и тогава! - Амиии... съжалявам, но нещо ме мотат в реанимацията!
В кръчма в провинцията влиза мъж. Дрехите му са маркови... верно, малко поизносени. Избира си маса. Сяда. Вика келнера:
- Риба имате ли?
- Шаран, треска, пастърва...
- Не, аз искам скумрия, позастояла и вмирисана ако може...
- Добре, ще вземем от бакалията
Мъжът казал замислено:
- Трябва да се приготви по специална рецепта...
- Каква рецепта?????
- Моля ви не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте!
- ???
- И с повечко сол, но само от едната страна!!! А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска!! ДА! И трябва да се пържи без масло! Просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее!
Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
- И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин - просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте "ЯЖ, КУЧЕ!!"
Келнерът само повдигнал рамене и изпълнил всичко точно както го помолили...
Разчувстван столичанина със сълзи на очи му дава 500 долара бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
- Трети месец съм в командировка... Затъжих се за жена си... сили нямам вече...