При мъжете е лесно, с квото...

При мъжете е лесно, с квото мислиш тва и чешеш. При жените е сложно, почесваш едно място, спира да мисли другото!
Дъщеря: Здравей мамо, може ли да оставя децата при теб за вечерта?
Майка: Ще излизаш!?
Д: Да.
М: С кого?
Д: С приятел.
М: Не знам защо напусна съпруга си. Той е толкова добър човек.
Д: Не го напуснах аз, ТОЙ ме напусна!
М: Ти го остави да те напусне и сега излизаш с всякакви никаквици.
Д: Не са никаквици! Може ли все пак да доведа децата?
М: Аз никога не съм те оставяла, за да изляза с някакъв мъж освен с баща ти.
Д: Има много неща, които ти си правила, а аз не съм.
М: На къде биеш?
Д: Няма значение. Искам да знам все пак мога ли да доведа децата?!
М: Ти ще останеш за през нощта с този мъж нали? Какво ще каже съпругът ти, ако знаеше?
Д: БИВШИЯТ съпруг! Не мисля това ще му направи впечатление. От деня, в който той ме напусна едва ли е е останал и една нощ сам.
М: Значи все пак ще останеш да спиш с този негодник?
Д: Не е негодник.
М: Мъж, който излиза с разведена жена с деца е негодник и паразит.
Д: Няма да споря с теб. Да водя ли децата при теб или не?
М: Бедните деца, с такава майка...
Д: С каква?!!!
М: Ами нестабилна. Нищо чудно, че мъжът ти, този нещастник, те напусна.
Д: ДОСТАЪЧНО!
М: Не ми викай. Сигурно и на него си викала!
Д: И сега ли започна да се тревожиш за този нещастник?
М: Ааа сега чак разбра, че е нещастник. Аз го разбрах от първия път.
Д: Довиждане Майко!
М: Чакай, не затваряй! Кога ще доведеш децата?
Д: Няма да ги доведа. Няма да излизам!
М: Е ако никога не излизаш, как очакваш да срещнеш някого?
В купе на влак пътуват българин, грък и турчин. По едно време нашият огладнял и наизвадил едни печени пилета, салати, ракии, сирена, кашкавали... А бе, опънал една яка софра и почнал да яде. Гъркът и турчина го гледали с апетит, лигите им текат... И нашия вика на гърка: - Йоргос, ела хапни с мене! Ама гърка си мисли: - Тоя българин ще иска да ям с него, а после ще иска да ме опъне! Аааа, Йоргос не е глупав! - Не'ща, не съм гладен! Тука имам едни маслинки, ще си ги хапна тях! Нашият поканил и турчина: - Ало, ефенди, ела при мене да хапнем! Турчина и той си мисли: - Ааа, машала, хубава работа! Тая маскара ще иска после да ма опъне, за дето съм му ял от чеверметата! Не съм глупав аз! - Не, не, хич не съм гладен, благодарим! Имам малко халва, ще ми стигне да си задоволя глада! Обаче минало малко време, на гърка страшно много му се дояло и си казал: - Майка му стара, ще седна да се наям, пък каквото стане! Седнал той при българина, наял се като попско чадо на Задушница, облегнал се хубаво на седалката, запалил една цигара и загледал отчаяно в очакване! - Йоргос! - викнал българинът. - Дойдоха ли ти силите? - ухилено запитал нашият. - Дойдоха ми! - въздъхнал гърка, като се бил прежалил вече... - Ха, тогава, дръж турчина да го опъна!