Умрял един и викнали попа да...

Умрял един и викнали попа да го опява. Той почнал както му е реда, обаче в това време идва ходжата и му вика: - Колега, какво правиш, защо ти го опяваш, не виждаш ли че тоя е турчин??? - Какъв турчин бе, ти в ред ли си, в паспорта му пише Христю... - отговорил попа. - Христю, не Христю, турчин е кат' ти казвам. Давай да му свалим гащите да видиш! - казал ходжата. Речено - сторено. Свалили му гащите и к'во да види попа, ония с рязана патка. Обаче бързо се окопитил и вика на ходжата: - Колега, карай сега няма да се караме, ти му пей на х*я, аз ще му пея на главата и всичко ще е наред...
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.

Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.

Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.

Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.

Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".