Нещата, които винаги се е искало...

Нещата, които винаги се е искало на жените, да кажат на мъжете:
** Причината, че сутиена ми не си подхожда винаги на бикините ми, е понеже АЗ често си СМЕНЯМ бикините.

** Ако гледам футбол с вас, то не е защото имам вашите интереси. Гледам задниците на футболистите.

** Ако от истината ви боли толкова, задавайте ми тези ваши целящи да възвисят егото ви въпроси, в деня, когато получавате заплата.

** Когато е възможно, опитайте се да ми кажете каквото там имате да ми казвате, след като свърши филма.

** Моля ви не шофирайте, когато не сте зад волана! Тази игра подхожда на децата.

** Честотата на моето главоболие в леглото, зависи от честотата на вашето посещение на банята за взимане на душ.

** Ако наистина искате честен отговор, няма да ми задавате въпросите в леглото.

** Следващия път преди да обиждате жените шофьори, се запознайте със статистиката за катастрофи поради заглеждане след жени с къси поли.

** Ако само жените клюкарстваха, как така вие и вашите приятели разбирате "коя е лесна"?

** Когато сядаме някъде, седнете срещу мен. Контакта очи в очи е по-добър от този рамо до рамо.
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната прос*итутка, която го обслужва на кредит. Прости*утката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.