Разправят, че жените харесват мъже в...

Разправят, че жените харесват мъже в униформи. Три пъти излизам петък вечер с униформата си от Макдоналдс и три пъти без успех.
Некъв пич си кара колата и хоп спира го полицай:
- Добър ден, карахте с превишена скорост, документите моля.
- Уфф тия документи .... нямам.
- Как така нямате, нещо книжка, талона на колата?
- Талона ли .... а да, май го оставих в жапката до пистолета...
- Имате пистолет в жапката?!?
- Ама да, тоя дето застрелях жената...
- ЗАСТРЕЛЯ ЛИ СТЕ ЖЕНА СИ??!
- Да бе нали сега карам трупа и в багажника, да го хвърля някъде..
- ИМА ТУРУП В БАГАЖНИКА?!??!?!
Ченгето видял че положението е сериозно и звъни за подкрепление.
След 3 минути колата е заобиколена от дузина полицейски коли. Към човека се запътва началника на полицията:
- Добър ден, колегата каза че нямате документи.
- А имам!
- Ще може ли да ги проверя. Да всичко е наред. А ще може ли да погледна в жапката?
-Ама разбира се.
Полицая гледа и не намира пистолет:
- А бихте ли отворили багажника?
Човека го отваря и не намират труп в него. Полицая започва да се извинява:
- Съжалявам много за това, но колегата ми каза че имате пистолет в жапката, труп в багажника, нямате документи ....
Пича се смее:
- Хаха, той може да ви каже и че съм карал с превишена скорост ...
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...