Иванчо: - Мамо, тате... реших вече сам...

Иванчо:
- Мамо, тате... реших вече сам да живея.
Те:
- Хубаво, сине...
Иванчо:
- Куфарите ви са пред вратата!
Млад, проспериращ бизнесмен, живеещ в суперлуксозна кооперация, с видеоохрана, портиер, двор с високи зидове и камери, заминава в 10 дневна командировка в чужбина:
- Скъпа, тъй като знам, че ти повече от два дена не можеш да устискаш без с*кс, съм ти купил последния модел с*ксробот, да си го имаш за всеки случай. Само като му кажеш "РОБО" при мен и той знае какво да прави.
- Скъпи, не говори така, знаеш колко те обичам..
- Абе, аз за всеки случай..
Заминал нашият и три часа след това стопанката решила да пробва РОБО.
- Робо, ела при мен!
Идва Робо, сваля й бурно дрехите и започва едно бясно чукане. Час, два, три - няма спиране. Ами сега, мъжът й забравил да каже, какви са думите за спиране. Довлякла се нашата до прозореца, Робо закачен отзад и чатка като малко магаре. Долу на двора портиерът Пешо:
- Бай Пешо, извикай "Робо, ела при мен" и получаваш шише уиски!
- Готово г-жо, Робо ела при мен! Ооох, аах!
След 10 дни се завръща нашият човек, влиза в двора и заварва следната картина. Всички прозорци и врати зеят, няма никой, само бай Пешо се облегнал на стената със свалени гащи до глезените, натиска гъза към стената, държи в ръцете пушка и гледа озверяло:
- Бай Пешо, кво става тук бе? Къде са съседите, къде е жената?
- Не знам къде е жена ти и съседите, но за всеки случай Робо е някъде тук!!!
В една ферма три бика чуват, че фермерът иска да купи още един. Старите пушки се вълнуват и споделят помежду си. Първият: - Аз живея в тази ферма пет години и по право ми се падат сто крави. Съгласни ли сте с това? Няма да отстъпя нито една от тях на новобранката... Вторият: - Аз пък съм във фермата от три години и ми се падат 50 крави. И аз няма да дам нито една от тях на новобранеца. Третият: - Аз съм тук само от година, но съм си извоювал правото да притежавам 10 крави. За всяка от тях съм готов да се бия. В този момент към обора се приближава камион и от него с огромни усилия изкарват огромен бик. Такава грамада, че старите пушки не са виждали през живота си. С всяка негова крачка ресорите на камиона стигат до крайно положение, а очите му бълват пламъци. Първият бик се обажда: - А бе то, 100 крави са ми много. Ами да, някой от тях дори не успявам да ги уважа. Вторият добавя: - Трябва да сме добри и да поделяме с ближния това, което имаме... Третият бик, без да каже нищо, напърчва рогата, започва да пуфти и да рие гневно земята. - Ти луд ли си, бе? Гледай колко е голям тоя, а ти му се правиш на велик и си решил да се биеш. Дай му някоя крава там и толкова. - Хич и не мисля да се бия. Да взима всичките крави, само да разбере още от началото, че аз съм бик...