Мюсюлманско детенце се изгубило в мола...

Мюсюлманско детенце се изгубило в мола. Служителят, към който се обърнало детето за помощ, го пита:
- Как изглежда майка ти?
- Де да знаех. - отговаря детето.
Обажда се приятелят на безработен актьор и му казва:
- Слушай, изскочи една халтурка и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
- Разбира се, съгласен съм. Цял живот ще съм ти благодарен. А каква е ролята?
- Разбираш ли, не е много голяма. Един ред.
- Един ред? Никакъв проблем! Съвсем без пари съм останал, въобще няма да се поколе*ая... А какъв е текстът?
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- "Слушайте!
Чувам гръм от оръдия!" Става! Къде да отида?
- В сряда иди в Младежкия театър, питай за еди-кой си режисьор.
- Готово.
В сряда актьорът отива в Младежкия театър, намира режисьора, който му казва:
- Кажете ми репликата, моля.
Актьорът с патос произнася:
- Слушайте! Чувам гръм от оръдия!
- Отлично! - казва режисьорът. - Ролята е ваша. Елате в събота в 7 вечерта на спектакъла.
- Разбрано! - отговаря радостен актьорът.
При този удачен обрат на съдбата актьорът се напива до припадък. Идва на себе си в събота към 6.30 вечерта и бясно хуква към театъра, като си повтаря през целия път "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!".
Пред театъра го спира разпоредител:
- Къде така без билет?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - обяснява актьорът.
- Аааа! Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!", влизай бързо!
Актьорът отива зад кулисите. Естествено не го пускат.
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - крещи актьорът.
- Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Закъсняваш! Отивай бързо в гримьорната! - крещят му в отговор.
Отива в гримьорната. Гримьорката:
- Господине, вие кой сте?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- Вие сте "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Защо закъснявате?! Сядайте тук, сега бързо ще ви приготвя.
Актьорът, гримиран и костюмиран, тича към сцената. Посреща го режисьорът.
- Ти ли беше "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"!
- За малко да закъснееш! Давай, твой ред е!
Актьорът излиза на сцената, и зад гърба му се разнася оглушителен взрив. Актьорът подскача и изкрещява:
- ПУ*КИ МАЙНИ, СЪВСЕМ СТЕ ПОБЪРКАНИ, МАМА ВИ ДА Е*А!
Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали,ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и си кажат истината. Бързо изминали тези 30 години, живяли нормално, като средностатистическо българско семейство. Вечерта на деня, сами, седнали в хола на масата да правят рекапитулация на кръшкането. Марийка вади от една кесийка грахови зърна, около шепа и половина. Иванчо радостен, вади един трилитров буркан, пълен до горе с грах и се фука:
-Еее булка, ти си ми била почти вярна през тези 30 години! Браво, аз бая пу*карлък изпона*бах, даже не ги знам колко зърна са в буркана!
-Хмм, дърт рогат вол, ти не помниш ли, че любимите ти манджи, които ти готвих през тези години, бяха все с грах! Едно кило не съм купила досега от магазина...