Някакъв празник! Пияница... а пред него...

Някакъв празник! Пияница... а пред него чаша водка.
Изпива половината, но... изведнъж умира.
На Оня свят застанал пред Бог и помолил:
- Боже, умолявам те, превърни ме в бръмбарче, в паяк - в каквото решиш - само ме върни - да си допия водката. Почти половин чаша остана!
Бог изненадващо се съгласил, превърнал го в паяк и пияницата се оказал на тавана, буквално над чашата.
- Ама... аз не мога да я стигна!
- Ако се напънеш, от теб ще излезе паяжинка и по нея ще се спуснеш до чашата!
Напъвал се той, напъвал се, стигнал почти до чашата, но изведнъж - стоп! По-нататък нямало как!
- Е... какво да правим сега, аз се напъвам, но по-нататък няма как да се спусна!
- Напъвай се по-силно!
Напъвал се... все повече и повече, напъвал се... и изведнъж някой му разтресъл рамото:
- Иване, събуди се... че се насра!
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника - и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. - И нея сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз спокойно в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя......