Сутрин, тишина в автобуса... Изведнъж се...

Сутрин, тишина в автобуса... Изведнъж се чува силен, кучешки лай от мобилния на мъж.
Той, нежно:
- Да, скъпа!
На летището. Мъж вижда ослепително красива жена и решава да я заговори:
- Добър ден.
- Добър ден.
- Дано не съм много нахален, но накъде летите?
- До Чикаго.
- Така ли... много интересно. И какво ще правите чак в Чикаго? Роднини?
- Не, не. Отивам на световен семинар на нимфоманките...
Тук мъжът леко се оцъкля и преглъща шумно.
- Кооолко интересно. На нимфоманките... Че какво толкова ще правите на този семинар?
- Е, как какво - аз съм една от главните лекторки, ще споделя своя опит с другите нимфоманки.
- Моля ви, дано не нахалствам, какво ще им говорите, бихте ли ми казали?
- Ами ще ви кажа, разбира се. Ще им докажа, че не испанците са най-издържливи в с*кса, а индианците издържат най-дълго. Имам доказателства, снимки, факти - всичко.
- Чудесно наистина, много интересно. Нещо друго ще им разказвате ли?
- Да, ще докажа и втората си теория, а тя е, че негрите изобщо не са с най-големите членове. Най-надарени са гърците и имам неоспорими доказателства.... извинете, впрочем, ние така и не се запознахме...
- О... - казал мъжът - много се извинявам! Приятно ми е, аз съм Винету Пападополус!
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!