Умрял един зиморничав. Застанал пред Свети...

Умрял един зиморничав. Застанал пред Свети Петър. Той отваря големия тефтер и го намира:
- Такаа, ти човече си праведен. Отиваш в рая.
- Ама там как е? Топличко ли е? Че аз съм малко зиморничав...
- Топло е, светло, птички пеят, реки от мед и мляко текат. С една дума Рай!
- Добре тогава...
Влязъл човека и след малко се връща на портала.
- Слушай Свети Петре, тука има няма 23-25 градуса. Хладно ми е. Не може ли малко да засилим печките?
- Не може чадо, че изпукаме буриите. Тука е толкова, никой досега не се е оплакал...
- Тогава искам в Ада. Там нали има казани, трябва да е топло?
- Не може бе човек, не става тъй.
- Не може, ама аз няма да замръзвам...
- Ем, добре... чакай да извикам баш дявола.
Дошъл рогатия и му го връчили. Ония почнал да го кара по кръговете на ада.
Нашия си знае само „Хладно е малко, по-топло няма ли!?“
Дяволът го разкарал през всички кръгове, накрая го вкарал в 9-тия и му рекъл:
- Туй последния, от него по-горещо няма...
- Е хубаво тогаз, е ония казан е за мене, ама ако може да засилите малко огъня?
Минало известно време. Свети Петър се сетил за зиморничавия и слязъл долу да пита за него. Дяволът му казал:
- Мани го тоя. Само мрънка, хладно ми е, хладно ми е... Заминаха ми дървата. Трябваше нова партида да поръчвам. Ама сега му сложихме един голям куп та може да е пукнал от жега вече.
- Не може така, той е праведен, не бива да го тормозиш толкоз. Да идем да го видим как е.
Отишли до деветия кръг. Дяволът отваря една нажежена в ярко червено врата, от вътре лъхва нетърпима жега чак рогатия се дръпнал, а от вътре се чуло:
- Врататааа!!!