Стои си един програмист пред компютъра...

Стои си един програмист пред компютъра и си работи. По някое време се звъни на вратата. Става, отваря, и какво да види - на прага стои Смъртта с косата... Е, висока само 3.5 инча, но все пак страшна.
- Аммма аззз... как-как-во, азз съ-ъм-ъм м-млад още - заеква той.
- Не се стягай бе, не идвам за тебе, а за хард диска ти.
Имало едно време един човек дето искал да е*е Василиса рекрасна, но тя не искала. В отчаянието си той отишъл при един десетглав змей.
Питал първата глава как да нае*е Василиса Прекрасна и тя му отвърнала:
- Изчкаваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я е*еш докато е топла.
Но той не искал по този начин и отишъл при другите осем глави, които казали същото. Стигнал до десетата глава и нея питал също. Тя му отвьрнала:
- Изчакваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я е*еш докато е топла.
- Аз не искам така.
- Ами тогава слушай внимателно: През пет земи в шеста ще намериш златно клонче. По пътя ще те бият и еб*т.
Трьгнал той и по пътя го били, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Взел клончето и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Вьрнал се. Главата му казала:
- В девет земи в десета ще намериш златно листо. По пътя ще те бият и еб*т.
Тръгнал той. Били го, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Взел листото и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Пристигнал. Главата казала:
- В деветнайсет земи в двайста ще намериш златна ябълка. Донесеш ли нея, ще ти кажа какво да сториш за да нае*еш Василиса Прекрасна.
Тръгнал той. Били го, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Взел ябълката и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го...
Едвам се добрал до десетата глава. И тя започнала:
- С клончето, листото и ябълката ще направиш чай. Ще го дадеш на Василиса Прекрасна и докато го пие туп с една тухла по главата, и е*еш докато е топла...
Американците измислили компютър, който чете мисли и пресъздава в 3D образи. Решили да го тестват на доброволци и пуснали обява. Посъбрали са доста мераклии, съответно и Бай Ганьо. Почнали да минават доброволците, слагат им жици и пускат компютъра. Всичко си било на шест и компютърът познавал без грешка. Дошло ред и на Бай Ганьо, ама нещо започнало да го хваща страх от толкова жици да не го удари ток. За да си вдъхне кураж се поразтърсил из бизнес-куфарчето (дисагите) и открил едно шише двойно препечена ракия. Започнал да понадига шишето и докато му дошъл реда вече бил изпил цялото шише. Седнал на стола, сложили му жиците, пуснали компютъра и гледат образа - само строителни материали - вар, пясък, тухли. Питали го за какво си мисли, ама той вече бил неадекватен. Решили, че компютърът вече е прегрял и спрели експеримента. На другия ден питат Бай Ганьо за какво си е мислил, ама той нямал никакви спомени. Обяснили му хората, че на образа имало само строителни материали - вар, пясък, тухли, а нашия се плеснал по главата и казал: - Работи ви компютърът бе, спокойно! Аз като си пийна се мъча да запея "Градил Илия килия!"