Синът се кара с родителите си...

Синът се кара с родителите си:
- Писна ми постоянно да бъда с вас, винаги навреме! Искам свобода, бира, момичета! Излизам и не се опитвайте да ме спрете!
Синът решително се закрачил към вратата, но баща му го хванал за ръка.
- Татко, казах да не се опитваш да ме спреш!
- Не те спирам, сине. И аз идвам с теб!
След тазвечершната среща с един от класиците на екшъна, смятам да продължа с класическите истории. Всъщност, само началото на днешната случка е класическо – всичко започнало, когато в един бар се срещнали двама приятели. Единият бил адски весел, а другият – напротив – умълчан, умислен и тъжно поркал уиски след уиски… Пиел и ставал все по-мрачен и все по-мрачен…
Първият гледал, гледал, пък не издържал и решил все пак да прояви малко общочовешко съчувствие. Примъкнал стола си по-близо до приятеля си, тупнал го по рамото и попитал:
- Кажи бе, приятелю, кажи кво те мъчи толкова, кво не е наред?
- Абе мани бе… Не е за разправяне… Ожених се…
- Ааа – разбиращо казал онзи – ясно. И кво, тая кучка сигурно ти изпива мозъка, държи се гадно и не ти се прибира, така ли?
- Не бе – казал вторият – въобще не е така… Не е гадна. Тя е адски възпитана и интелигентна жена.
- Ами тогавна какво? Скандали ли ти вдига?
- Няма скандали бе, братче, нали ти казвам – тя е безкрайно интелигентна, адски умна и адски възпитана…
- Ми тога кво бе – да не би пък нещо, а? С*кса нещо да не би да не върви… Щото се случва да знаеш…
- С*кса… - тихо промълвил вторият – да ти кажа за с*кса… Тя обожава френската любов… Всяка вечер, още щом се прибера, още от вратата ме хваща и ме започва… Толкова френска любов и във Франция няма, вярвай ми… Френска, френска… Направо не знам къде да бягам вече…
- Абе пич – изумил се първият – ти си изперкал бе… Абе ти найш колко са малко жените, дето го правят това всеки ден бе?! Абе ти найш, че твойта жена е злато бе! Ти си луд бе, ти просто не можеш да я оцениш бе! ! Как може да бягаш бе?!
- Ми нали ти казвам – още по-унило продължил вторият –. Тя е адски интелигента и възпитана… И обожава да ти прави френска любов!
- Е кво не ти харесва бе, малоумник?!
- Кво, кво… Ама тя го прави с нож и вилица!
На Баба Меца и дошъл цикъла.Тръгнала тя из гората да пита животните как да спре тия кървища.Питала тук, питала там,но никой не знаел.Накрая погледнала в облаците с надеждата да и дойде просветлението и съзряла Орльо.
-Орльооооооу помагай,брат!Дойде ми!Изтече ми кръвчицата и ша припадам вече.
Орелът както си летял смръщил вежди, почесал се по канчето без да падне, поогледал се и след като фиксирал минаващия покрай мечката заек,рекъл:
-Глей са Мецо!Зимаш го ония пухкавия дет се шугави около тебе, свиваш го на тампон и си го подпъхваш хубавичко отдолу...
Минало се време.Животните от гората се събрали под голямото дърво да си говорят глупости.Изведнъж от близкия храсталак полетял Зайо и се нацепил в дървото.
-Малиии!Зайо, кажи чесно ква е тая акробатика?-попитала Лисичка.
-Абе мани Лисо.Тичам си аз за здраве и като се спънах в еднин корен глей как се пребих, чак главата си сцепих.
Животните се насъбрали около окървавения и берящ душа заек и започнали да се чудят какво става.
-Каде си бе Тампончо?-попитал го Орльо.-На кой ше ги разправяш тия бе?Тая кръв знаете ли откъде е а?-обърнал се към животните.-От на Баба ви Меца п****та.Мухахахахахаа.
Орльо така посрамил Зайо, че всички в гората вече му викали Тампончо, даже и майка му.
След месец пак при същото дърво животните си говорели глупости.Нещеш ли от близкия храсталак нещо профучало над главите им и се нацепило в дървото със страшна сила.От удара се вдигнал толкова голям облак от перушина че всички си помислили, че някой ги обстрелва с експлодиращи възглавници.Като се поразнесла перушината животните се втренчили в дървото и не могли да повярват на очите си.
-Какъв е тоз мисир бе?Баааах.-измърморила костенурката.
-Малеее Орльо, ама ти се забиваш по-добре от на Робин Хууд стрелите бе.-пошегувал се бобъра.
Орелът се подпрял с крака, напънал се, и след като се изтръгнал от дървото рекъл.
-Абе мани както си летим за здраве се разсеях нещо и не видех дървото.Даже съм си сцепил канчето и съм целия в кръв.
-Хехе, да не би всички да ти приличаме на боядисани врапчета а?-попитал Заьо.-Добре,че съм аз светна Мецана,че тия с крилца са по-добри.